— Мислиш ли, че можеш да победиш Горст? — попита Яленхорм.
— Хм. — Джизал вдигна рамене и запали лулата. Облегна се в стола си и засмукал мундщука, се загледа в сивото небе.
— Изглеждаш напълно спокоен — каза Бринт.
— Хм.
Тримата лейтенанти се спогледаха разочаровано, че избраната тема не постигна успех. Каспа поде нова.
— Приятели, видяхте ли принцеса Терез?
Бринт и Яленхорм заахкаха и завъздишаха, после тримата се впуснаха в глупашки брътвежи в прослава на споменатата жена.
— Дали я видях? О, и още как!
— Наричат я бижуто на Талинс!
— Слуховете не лъжат по отношение на нея!
— Дочух, че женитбата с принц Ладисла била сигурна.
— Щастливец!
Джизал седеше, облегнат в стола, и изпускаше дим към небето. От малкото, което бе видял от Терез, не бе напълно убеден в достойнствата й. Наистина, отдалеч бе красива, но при мисълта за лицето й си представи усещането за допир на стъкло: хладно, твърдо и крехко. Нищо общо с това на Арди…
— И все пак — продължаваше да дърдори Яленхорм — да ти призная, Каспа, сърцето ми принадлежи на братовчедка ти Арис. Сто пъти бих предпочел наше момиче, от Съюза.
— Искаш да кажеш, би предпочел парите й — промърмори Джизал, без да откъсва очи от небето.
— Не! — възмути се едрият лейтенант. — Тя е истинска дама! Мила, въздържана, от добро потекло. Ех! — Джизал се усмихна. Ако Терез беше студено стъкло, Арис бе умряла риба. Да я целуваш, би било като да допреш устни до стар, влажен парцал: провиснал и еднакъв отвсякъде. Тя не можеше да целува като Арди. Никой не можеше…
— Безспорно и двете са красавици — намеси се в плямпането Бринт, — изящни дами, за които да мечтаеш, в случай че си решил да си останеш само с мечти. — Той се надвеси заговорнически напред, усмихна се лукаво на всеки един от присъстващите, сякаш имаше да казва нещо тайно и вълнуващо. Другите двама придърпаха напред столове, но Джизал не помръдна. Беше му все едно коя курва е подлъгал в леглото си дребният идиот.
— Виждали ли сте сестрата на Уест? — попита тихо Бринт. Цялото тяло на Джизал се напрегна. — Естествено, тя не може да се мери с такива красавици, но е доста хубавка, по един простоват начин и… ми се струва, че е доста лесна. — Бринт облиза устни и сръчка с лакът Яленхорм. Едрият войник се усмихна виновно като ученик, на когото са разказали някоя мръсна история. — О, да, изглежда е от дашните.
Каспа се изкикоти. Джизал забеляза, че ръката му леко трепери, докато оставяше лулата на масата. Другата стискаше подлакътника на стола с такава сила, че кокалчетата му бяха побелели.
— Сериозно ви казвам — продължи Бринт, — ако не бях сигурен, че майорът би ме пронизал с шпагата си, щях да съм доста изкушен да изпробвам своята върху сестра му.
Яленхорм избухна в смях. Джизал усети, че едното му око започва да потрепва, когато Бринт обърна към него самодоволната си усмивка.
— Какво ще кажеш, а, Джизал? Виждал си я, нали?
— Какво ще кажа ли? — На Джизал му се стори, че гласът му дойде някъде от много далеч. Погледна ухилените физиономии на тримата лейтенанти. — Ще кажа да внимаваш какви ги плещиш, гнусно копеле такова.
Беше станал прав и зъбите му изскърцаха толкова силно, че за момент помисли, че ще се счупят. Трите усмивки увехнаха. Усети на ръката си дланта на Каспа.
— Стига де, той просто искаше да каже…
Джизал отскубна ръката си, сграбчи масата за ръба и я обърна във въздуха. Монети, карти, бутилки и чаши полетяха нагоре и се пръснаха по тревата. В другата си ръка държеше сабята си, за щастие прибрана в ножницата. Наведе се към Бринт, достатъчно близо, за да го опръска със слюнка.
— Сега ти ме чуй, дребно копеле! — изръмжа той. — Чуя ли още веднъж нещо подобно, каквото и да е, няма да има нужда да се притесняваш за Уест! — Джизал притисна силно дръжката на оръжието си в гърдите на Бринт. — Аз лично ще те заколя като свиня!
Тримата мъже го погледнаха втрещено, със зяпнала уста. Не по-малко изненадан от този внезапен изблик на нерви бе и самият Джизал.
— Ама… — понечи да каже Яленхорм.
— Какво? — изкрещя Джизал, сграбчи в юмрук яката на униформата на лейтенанта и почти го издърпа от стола му. — Имаш да казваш нещо ли?
— Не — изписка бабанката и вдигна умолително длани, — нищо.
Джизал го пусна и онзи падна обратно на стола. Яростта му започна бързо да се изпарява. Почти бе готов да се извини, но тогава пред очите му изникна пребледнялото лице на Бринт и в мислите му пак нахлуха думите: „Изглежда е от дашните.“
— Аз! Лично! Като свиня! — изръмжа отново Джизал, обърна се и си тръгна. На половината път до колонадата на изхода осъзна, че е забравил куртката си, но не можеше и да си помисли да се връща за нея. Навлезе в мрака на тунела, но след няколко крачки спря и се облегна на стената. Дишаше тежко и трепереше, сякаш току-що е пробягал десет мили. Сега разбра какво означава да си изпуснеш нервите. Допреди дори не предполагаше, че има такъв избухлив нрав, но вече не се съмняваше в това.