— Е, аз пък казвам, че е истински гений — каза Глокта. — След някоя и друга година всички ще се дуелират като него, ако въобще това ще може да се нарече фехтовка. Помни ми думата.
— Горст, а? Може пък да направя малък залог за него.
— Няма да сбъркаш. Междувременно, по-добре събери тази пихтия и я отнеси в Университета. Вземи Фрост да ти помогне, той има здрав стомах.
— В Университета?
— Е, не можем просто да я оставим тук. Някоя изтънчена дама, излязла на разходка, ще си докара приличен шок. — Северард се изхили. — Освен това, май познавам точно човека, който би могъл да хвърли малко светлина върху тази загадка.
— Доста интересна находка, инквизиторе. — Професорът медик спря работа и вдигна поглед към Глокта. Едното му око беше огромно, уголемено многократно зад увеличителното стъкло, прикрепено на челото му — Наистина, много интересна находка — промърмори той, надвеси се отново над трупа с инструменти в ръце и продължи да ровичка из кървавата плът.
Глокта огледа лабораторията и устните му се изкривиха от отвращение. Три от четирите стени бяха опасани с рафтове, по които бяха наредени различни по размер буркани, в които, като мариновани, плуваха всякакви парчета месо. Някои от тях Глокта успя да разпознае като човешки органи, но други не. Дори той се почувства неуютно сред тази зловеща колекция. Чудя се, как ли Канделау се е сдобил с тях? Дали случайно посетителите му не свършват разчленени и потопени в буркани по стените? Сигурно от мен биха излезли някои интересни експонати.
— Невероятно. — Професорът медик разхлаби ремъка на увеличителното стъкло, вдигна го нагоре и разтри розовата ивица, която се бе отбелязала около окото му. — Какво можете да ми кажете за това тук?
— Всъщност дойдох, за да разбера какво вие можете да ми кажете за него — намръщи се Глокта.
— Разбира се, разбира се. — Професорът стисна устни. — Да видим, ъъъ, по отношение на пола на злощастните останки, ъъъ…
— Е?
— Ами, хм, органите, които биха позволили категорично заключение… — Той посочи към ярко осветената плът на масата — … липсват.
— И това е единственият извод от анализа ви, така ли?
— Е, има и друго: средният пръст на мъжката ръка по правило е по-дълъг от показалеца, което не е задължително при жените, но тези останки не съдържат достатъчния брой пръсти за преценка. И така, за установяване на пол без достатъчно части от ръцете, боя се, сме с вързани ръце — изхили се нервно Канделау на собствената си шега.
Глокта остана сериозен.
— Възраст, млад, стар?
— Ами, отново, боя се, че е доста трудно да преценя. Зъбите — Професорът докосна трупа с пинсетите в ръката си — са в добро състояние и, ъъъ, колкото е останало от кожата, също е признак за младост, но, ъъъ, просто, ъъъ…
— Добре, има ли нещо, което можете да кажете със сигурност за жертвата?
— Ами… не, нищо. — Професорът се усмихна извинително. — Но, имам интересно откритие по отношение на причината за смъртта!
— Нима?
— О, да, погледнете това! Не горя от желание. — Глокта неохотно докуца до масата и се надвеси да погледне към мястото, което сочеше професора.
— Виждате ли това? Формата на тази рана? — Той побутна парче хрущял.
— Нищо не виждам — отвърна Глокта. Всичкото това ми изглежда като една огромна рана.
Възрастният мъж се наведе към него с широко отворени очи.
— Човек — каза той.
— Знаем, че е човек! Това тук е стъпало!
— Не! Не! Следите от зъби, ето… това е човешка захапка!
Глокта се намръщи.
— Ухапване… от човек?
— Без съмнение! — Жизнерадостната усмивка на Канделау беше в пълен контраст със заобикалящата го обстановка. Както и с темата на разговора, по мое мнение. — Този човек е бил хапан до смърт от друг човек и, предвид количеството на останките… — Професорът направи триумфален жест към кървавата пихтия на масата — … е бил частично изяден!
За момент Глокта остана с приковани в професора очи. Изяден? Изяден? Защо става така, че отговорът на един въпрос повдига нови десет?
— Това ли искате да предам на архилектора? — попита той.
— Ами, ха-ха — изсмя се нервно Канделау. — Това са фактите, такива, каквито ги виждам…
— Неидентифицирана личност, може би мъж, може би жена. Не знаем дали млад, или стар. Нападнат само на двеста крачки от двореца, от неизвестен нападател и хапан до смърт, след което… частично изяден, така ли? — попита отново Глокта.
— Ами… — Канделау хвърли тревожен поглед към вратата. Глокта се извърна да проследи погледа му. В стаята имаше нов посетител, когото не бе чул да влиза. В сянката, извън осветеното поле от лампите над масата, скръстила ръце на гърдите си, стоеше жена. Беше висока, с къса, червена коса на стърчащи във всички посоки кичури. Носеше черна маска и наблюдаваше с присвити очи Глокта и професора. Беше практик. Не и такъв, когото познавам, а жените са рядкост в Инквизицията. Бих помислил, че…