— С магия, най-вероятно. Боя се, че не, архилекторе.
— Жалко. Доказателство за това, как е бил направен този номер, би било добре дошло. — Сълт въздъхна дълбоко, все едно и без друго не бе очаквал много. — Но човек не може да иска всичко. Говори ли с тези… хора?
— Да. Баяз, ако позволите да използвам това име, се оказа костелив орех. Само с въпроси, без помощта на по-стимулиращи техники, не успях да изкопча нищо от него. Приятелят му, севернякът, също си заслужава допълнително проучване.
Гладкото чело на архилектора се сбърчи леко.
— Подозираш някаква връзка с онзи дивак Бетод?
— Възможно е.
— Възможно е — повтори Сълт с горчивина в тона, сякаш думите оставиха отровен вкус в устата му. — Нещо друго?
— Има допълнение към веселата групичка.
— Знам. Навигаторът.
— Защо въобще си давам зор? Да, Ваше високопреосвещенство, навигатор.
— Хак да им е. Тези жалки просяци, тези панаирджийски гадатели са голям таралеж в гащите. Не спират да плямпат за бог и всякакви подобни врели-некипели. Алчни нещастници.
— Напълно сте прав, архилекторе, таралеж в гащите, но съм любопитен защо ли са потърсили услугите им?
— И защо са го направили?
— Не знам — отвърна Глокта след кратко колебание.
— Хм, нещо друго?
— След нощното посещение в спалните им, нашите гости бяха преместени в помещения до парка. Наскоро направихме зловещо откритие на нечии останки, само на двайсетина крачки от прозорците им.
— Началник Гойл ми спомена за това. Според него не е нищо, което да си заслужава моето внимание, и няма нищо общо с посетителите. Оставих нещата в негови ръце. — Сълт погледна Глокта със сериозно изражение на лицето. — Сбъркал ли съм в преценката си?
— По-добре да не се замислям дълго за отговора си. В никакъв случай, архилекторе. — Глокта сведе почтително глава. — Аз не поставям на съмнение преценките на началник Гойл.
— Хм. В крайна сметка, доколкото разбирам, все още не разполагаме с никакви резултати, така ли е?
— Не съвсем. Разполагаме с това. — Глокта измъкна от джоба си древния свитък и го подаде на Сълт.
По лицето на архилектора се четеше известна доза любопитство, докато развиваше пергамента. Той го разпъна пред себе си на масата и се вгледа в непонятните символи.
— Какво е това?
— Ха. Явно не знаеш всичко на този свят. Може да се каже, че е исторически документ. Описание на победата на Баяз над господаря Създател.
— Исторически документ. — Сълт замислено потупа с пръст по масата. — И по какъв начин ще ни помогне той? Може би искаш да кажеш, по какъв начин ще е от полза за теб?
— Според него нашият приятел Баяз е този, който е запечатал Кулата на Създателя. — Глокта кимна към извисяващата се грамада отвън — заключил портите и… взел ключа.
— Ключ? Тази кула винаги е била запечатана. Винаги. И доколкото ми е известно, в портите дори няма ключалка.
— За същото си помислих и аз, Ваше високопреосвещенство.
— Хм. — Усмивката бавно се завърна на лицето на архилектора. — Историята е такава, както я разказваме, нали? И, смея да твърдя, нашият приятел Баяз добре разбира това. Той самият се опитва да използва историята ни срещу нас, но ето че сега можем да си разменим ролите. Оценявам иронията. — Той вдигна свитъка. — Автентичен ли е?
— Има ли значение?
— Не, естествено.
Сълт грациозно се изправи и тръгна бавно към прозореца, като през това време леко потупваше свитъка в дланта си. Остана за момент пред прозореца, загледан навън. Когато се обърна, на лицето му бе изписано огромно задоволство.
— Току-що ми хрумна, че утре вечер има тържество в чест на новия ни шампион, капитан Лутар. Проклет мошеник. Всички значими личности ще присъстват: кралицата, двамата принцове, по-голямата част от Висшия съвет и много влиятелни благородници. Да не забравиш краля. Дотам сме стигнали, че вече присъствието му на официална вечеря не си заслужава споменаването. Те са идеалната публика за малкото ни представление със сваляне на маските, не мислиш ли?
Глокта предпазливо кимна.
— Разбира се, архилекторе. Идеална публика. Ако планът проработи. Ако ли не, ще бъде крайно неподходящата публика за провал.
Сълт като бе ли предусещаше триумф.
— Точно така, най-подходящия случай за целта, а и имаме достатъчното време за подготовка. Изпрати съобщение на нашия приятел, Първия магус, с което го уведомяваме, че той и спътниците му са най-тържествено поканени на тържеството. Надявам се, ти също ще присъстваш?
Аз? Глокта отново кимна в съгласие.