— Казвам се Уест — каза съседът му и подаде ръка. — От Англанд съм.
— Деветопръстия. — Логън стисна ръката му. — Аз съм брин, идвам от север, отвъд Височините.
— Деветопръстия ли? — повтори мъжът.
Логън размърда чуканчето на липсващия си пръст и онзи кимна с глава.
— А… ясно. — Усмихна се, сякаш изведнъж се бе сетил нещо забавно. — Чух веднъж една песен в Англанд, за мъж с девет пръста. Как го наричаха? Кървавия девет! Точно така! — Логън усети как усмивката му изчезва. — Беше една от онези северняшки песни, знаеш ги, дето се пее само за зверства и насилие. Как този, Кървавия девет, бил отсякъл една каруца с глави, как изпепелявал цели градове, смесвал бирата си с кръв и така нататък. Ти не си същият този човек, нали?
Явно това беше шега.
— Не, не съм я чувал тази песен — засмя се нервно Логън, но за щастие Уест смени темата.
— Да те питам, изглеждаш ми като човек видял битки, прав ли съм?
— Бил съм в няколко мелета, да. — Беше безсмислено да отрича.
— Познаваш ли случайно този, когото наричат краля на северняците? Онзи Бетод?
— Познавам го. — Логън погледна съседа си с крайчеца на окото си.
— Бил ли си се срещу него по време на война?
Логън направи физиономия. Неприятният вкус на цветето още не бе изчезнал напълно от устата му. Вдигна бокала си и отпи.
— По-лошо — отвърна бавно той, докато оставяше чашата на масата. — Бил съм се за него.
Това само засили любопитството на високия мъж.
— Значи познаваш тактиките му, войската му. Знаеш как мисли на бойното поле? — Логън кимна утвърдително. — Какво можеш да ми кажеш за него?
— Че е изключително коварен и жесток противник, без капка милост и задръжки. Не ме разбирай погрешно, аз мразя този човек, но от времето на Скарлинг Качулатия насам не е имало по-добър пълководец в Севера. В него има онова, което кара мъжете да го уважават, да се боят от него или поне да му се подчиняват. Когато тръгне на поход, изстисква докрай хората си, така че да стигне пръв на бойното поле и да може да избира позиция, но въпреки това мъжете го следват, защото им носи победи. Когато трябва, е предпазлив, когато трябва, е дързък и безстрашен, но никога не пропуска и най-дребните подробности. Бива го във всички тънкости на войната — да залага капани и устройва засади, да прави лъжливи маневри с цел заблуда на противника, да изненадва неподготвените с неочаквани атаки. Там, където най-малко се очаква да бъде, там го търси. И ако привидно ти изглежда слаб, очаквай точно тогава да е най-силен. Но най-много се страхувай, когато уж тръгва да отстъпва. Повечето на север се боят от него, а онези, които не изпитват страх, са глупаци.
Логън взе отново цветето и започна да го къса на парченца.
— Армията му е групирана около главатарите на отделните кланове, а повечето от тях са сами по себе си отлични пълководци. Повечето войници са един вид роби, селяни, принудени да се бият. Леко въоръжени са, обикновено с копие или лък, и са разделени на бързоподвижни малки групи. В миналото бяха зле обучени, просто събрани в последния момент от полето селяни, но с течение на дългите войни много от тях се превърнаха в истински воини, безмилостни на бойното поле.
Той започна да подрежда парченцата от растението, които трябваше да представляват бойни групи, а металният диск се превърна в хълм.
— Всеки главатар държи редовата войска от селяни до бойците от своя клан, които са добре въоръжени и с хубави брони. Те са наистина умели с меча, секирата и копието и разбират от дисциплина. Някои имат коне, но тях Бетод ще държи скрити, в изчакване на най-подходящия момент да нападнат или преследват врага. — Логън откъсна жълтите листенца от цветето и ги нареди като конница по фланговете. — Накрая идват известните воини, именитите мъже, тези, които са си спечелили име и уважение в битките. Те могат да предвождат малки групи от редовата войска или да действат като следотърсачи и ударни групи, често дълбоко в тила на врага.
Логън осъзна, че металният диск пред него е пълен с парченца от цветето и побърза да ги изтръска на масата.
— Това е традиционната война в Севера, но Бетод винаги е имал вкус към новостите. Чел е книги, изучавал е чужди начини за водене на битки и открай време говори за купуване на онези странни, кръстати лъкове, тежки брони и бойни коне от търговците от Юга, така че да сформира армия, от която цял свят да трепери.
Логън с изненада установи, че бе говорил сякаш в продължение на часове. Толкова приказки не бе изприказвал през последните няколко години, но Уест го гледаше съсредоточено, погълнат от думите му.