— Уважаеми лордове, дами! — Гласовете утихнаха, когато лорд-шамбеланът се изправи и се обърна към присъстващите. — От името на Негово величество, бих желал да приветствам всички с добре дошли на това скромно събиране. — Кралят се размърда леко, огледа се неразбиращо, примигна и пак затвори очи. — Естествено, поводът за това тържество е капитан Джизал дан Лутар, който съвсем наскоро добави името си в списъка на най-доблестните мъже в Съюза: победителите в ежегодния Турнир. — Няколко чаши бяха вдигнати и в залата се разнесе мърморене.
— Виждам сред събралите се тук някои от предишните победители в Турнира, много от които днес заемат важни държавни постове: лорд-маршал Варуз, командир Валдис от Кралските рицари вестители, ето там е майор Уест, отскоро в щаба на маршал Бър, разбира се. Дори аз самият бях победител навремето. — Той погледна издутото си шкембе. — Естествено, говоря за преди много време. — По масите премина учтив смях. Направи ми впечатление, че не бях споменат. Май не всички победители са за завиждане?
— Победителите в Турнира често се устремяват към велики дела — продължи лорд-шамбеланът. — И аз се надявам, всички ние се надяваме, това да бъде бъдещето и на младия ни приятел, капитан Лутар. — Аз лично се надявам противния шмекер да го сполети бавна и мъчителна смърт в Англанд. Наравно с останалите, Глокта вдигна тост за здравето на арогантния негодник, който сега седеше ухилен и се топеше от удоволствие.
Като си помисля само. Преди време и аз седях в същия този стол, ръкопляскаха ми, потупваха ме по гърба, завиждаха ми. Други мъже в помпозни дрехи, други изпотени от жегата лица, но иначе почти нищо не се е променило. Дали и моята усмивка е била така самодоволна? Не, разбира се. Аз бях още по-лош случай от него. Но поне спечелих заслужено.
Хоф така се бе надъхал, че не спря с тостовете чак докато бокала му не остана празен. После го плъзна по масата и поиска да бъде напълнен отново. Облиза устни и продължи.
— И сега, преди да бъде сервирана вечерята, имаме специално подготвена малка изненада от моя колега във Висшия съвет, архилектор Сълт. — При тези думи лорд-шамбеланът се стовари тежко в стола си и протегна празен бокал за още вино.
Глокта хвърли един поглед на Сълт. Изненада от архилектора? Лоши новини за някого.
Тежките червени завеси на сцената бавно се вдигнаха и разкриха възрастен мъж, легнал на дъските на сцената. Беше облечен в бели дрехи, нацапани с червено — имитация на кръв. Зад него имаше голямо платно, на което бяха нарисувани гора и звездно небе. То извика неприятни спомени у Глокта за стенописа в кръглата стая в избата на порутената къща на Северард при доковете.
На сцената излезе с плавна походка втори мъж: висок и слаб, с невероятно изящни черти. Главата му бе гладко избръсната и имаше къса, бяла брада, но Глокта веднага го позна. Йосиф Лестек, един от най-уважаваните актьори в града. Той изигра умело изненада при вида на окървавения труп.
— Ооо! — извика той и разпери ръце, изигравайки едновременно ужас и отчаяние. Имаше невероятно силен глас, от вика му гредите на покрива направо потрепериха. Доволен, че е успял да привлече вниманието на всички в залата, Лестек започна да рецитира репликите си, като не спираше да ръкомаха с ръце. Лицето му се изпълни с емоция.
Възрастният актьор отметна назад глава и Глокта забеляза сълзи в очите му. Страхотен номер, да можеш да плачеш по поръчка. Една сълза се търкулна по бузата му и публиката затаи дъх. Той се обърна отново към тялото на земята.
Лестек падна на колене и заблъска с юмруци гърдите си:
Актьорът бавно вдигна поглед към публиката, изправи се на крака и огромната мъка на лицето му премина в твърда решителност.