Очите му проблеснаха. Заметна пелерината си и напусна сцената под бурните аплодисменти на публиката. Това беше съкратена версия на доста популярна пиеса, която често се поставяше в града. Макар и не така добре като това изпълнение. Глокта с изненада откри, че той самият ръкопляска. Добро изпълнение. Благородство, страст, власт. В пъти по-убедителен е от един друг мним Баяз, за когото се сещам.
Глокта се облегна назад, изпъна левия си крак под масата и се приготви да догледа представлението.
Логън гледа с изкривено от недоумение лице. Досети се, че това е от онези представления, за които беше споменал Баяз, но езикът му се стори доста непонятен, за да схване всичко.
Движеха се напред-назад, въздишаха тежко, ръкомахаха с ръце и нареждаха някак странно и напевно. Двама от тях трябваше да бъдат чернокожи, но всъщност си бяха нацапали лицата в черно. В друг момент от представлението онзи, който трябваше да е Баяз, шепнеше на някаква дама през затворена врата. Умоляваше я да му отвори, само дето вратата беше най-обикновена боядисана дъска насред нищото, а дамата бе момче в рокля. Много по-лесно би било, помисли си Логън, просто да заобиколи дъската и да си говорят направо.
Едно обаче веднага стана ясно — истинският Баяз не беше доволен. Логън усещаше как с всяка следваща сцена недоволството му расте. Щом достигна кулминацията си, Баяз заскърца със зъби, когато злодеят, едър мъж с ръкавица и черна превръзка на едното око, бутна момчето от бойниците на направена от дърво крепостна стена. Очевидно беше, че момчето трябваше уж да падне от много високо, но Логън го чу как тупна върху нещо меко, точно зад дървената преграда.
— Как смеят, мамка му? — изръмжа тихо истинският Баяз. Ако можеше, в този момент Логън би излязъл от залата, но за съжаление трябваше да се задоволи само с преместване на стола си към Уест, колкото се може по-далеч от гнева на Първия магус.
Сега фалшивият Баяз уж се биеше с онзи с ръкавицата и превръзката на окото, но всъщност двамата просто обикаляха един около друг и непрекъснато говореха. Накрая злодеят последва момчето през дървената палисада, но не преди противникът му да вземе от него един огромен златен ключ.
— Доста са разкрасили истинската случка — промърмори Баяз, докато двойникът му вдигна високо ключа и избълва няколко фрази. Към края на представлението Логън съвсем изостана с това, което ставаше, но успя да схване последната реплика, точно преди възрастният актьор да се поклони ниско.
— Как ли пък не — изсъска Баяз през зъби, докато се усмихваше широко и енергично ръкопляскаше.
Глокта проследи с поглед последните поклони на Лестек, преди завесата да се спусне пред него. Златният ключ блестеше в ръката му. Архилектор Сълт се изправи и аплодисментите стихнаха.
— Изключително съм щастлив, че скромното ни представление ви е допаднало — каза той и се усмихна към доволните лица около масите. — Не се съмнявам, че много от вас вече са гледали тази пиеса, но тази вечер тя е от особена важност. Капитан Лутар не е единственият, в чиято чест сме се събрали днес. Сред нас има и друг почетен гост. Самият главен герой в тази пиеса — Баяз, Първият магус! — Сълт се усмихна и изпъна ръка към мнимия магьосник в срещуположния край на залата. Разнесе се тихо шумолене, когато всички глави се завъртяха да погледнат към мястото, което сочеше Сълт.
Баяз отвърна на усмивката му.
— Добър вечер — поздрави той. Някои от присъстващите се разсмяха, вероятно в очакване представлението да продължи, но Сълт остана сериозен и това накара смеха им бързо да утихне. Настана неловко мълчание. Гробна тишина, бих казал.
— Първият магус — продължи Сълт. — От известно време той е отново тук, в Агрионт. Той и няколко негови… придружители. — Архилекторът погледна отвисоко белязания северняк, после отново самозвания магус. — Баяз. — Произнесе името бавно и направи пауза, за да попие то в главите на слушателите му. — Първата буква от азбуката на древния език. Първият чирак на Ювенс, първата буква от азбуката, прав ли съм, господарю Баяз?
— О, архилекторе — продължи да се усмихва възрастният мъж, — да не би да сте ме проверявали, а? Невероятно. Със сигурност е наясно, че наближава краят на играта му, но продължава да се придържа към ролята си.