Сълт остана невъзмутим.
— Мой дълг е да подлагам на обстойна проверка всичко и всекиго, който може да представлява опасност за краля и страната ми — заяви той.
— Възхищавам се на безпримерния ви патриотизъм. Не се съмнявам, че вашето разследване е потвърдило, че аз все още съм член на Висшия съвет, въпреки че столът ми седи празен от незапомнени времена. Също така, смятам, че ще е уместно да използвате обръщението лорд Баяз.
Хладната усмивка на Сълт дори не потрепна.
— И кога бе последното ви посещение тук, лорд Баяз? Струва ми се, че от човек, така силно свързан с нашата история, е съвсем логично да очакваме повече интерес през всичкото това време. Защо, ако смея да попитам, през вековете след раждането на Съюза, след управлението на Харод Велики, нито веднъж не сте ни посетили? Добър въпрос. Ще ми се да се бях сетил да го попитам точно това.
— О, направих го, няколко пъти. По време на управлението на крал Морлик Лудия, както и през последвалата гражданска война аз бях учител на младеж на име Арнолт. По-късно, когато Морлик бе убит и Камарата на лордовете издигна Арнолт на престола, служих при него като лорд-шамбелан. По онова време се представях под името Биаловелд. По-късно се върнах отново, по времето на крал Касамир. За него бях Золър и заемах вашия пост, архилекторе.
Глокта едва се сдържа да не ахне от възмущение, нещо, което на други около него не се удаде. Трябва да му се признае, няма срам. Биаловелд и Золър, двама от най-уважаваните служители на Съюза. Как смее? И все пак… В мислите му изникна портретът на Золър в кабинета на архилектора и статуята на Биаловелд на Кралския булевард. И двамата плешиви, със сурово изражение на лицето, брада… Какво си въобразявам? Майор Уест е започнал леко да оплешивява — това какво, прави ли го легендарен магьосник? Най-вероятно шарлатанинът предварително е подбрал двете плешиви фигури.
Междувременно Сълт поведе разговора в нова посока.
— Да ви питам друго, Баяз: според добре познатата ни история, дори Харод се е усъмнил във вас, когато преди всичките тези години сте го посетили за пръв път в тронната му зала. За да докажете възможностите си, тогава вие сте разцепили на две общата маса в залата. Да кажем, че и тази вечер сред нас има скептично настроени хора. Ще бъдете ли склонен на подобна демонстрация?
Колкото повече Сълт втвърдяваше тона, толкова по-пренебрежително го гледаше възрастният измамник. На последната нападка отвърна просто с небрежно махване с ръка.
— Това, за което настоявате, архилекторе, не е като да жонглираш или да рецитираш на сцената. Винаги съществува опасност и последствия. Освен това ще е жалко да развалям тържеството на капитан Лутар, като се перча наоколо, не мислите ли? Да не говорим каква загуба би било разрушаването на такава прекрасна мебел. Аз, за разлика от много други в наши дни, истински уважавам миналото.
Някои от гостите следяха с несигурни усмивки словесния дуел, може би все още с подозрението, че това е някаква добре замислена шега. Други, с повече акъл в главата, наблюдаваха със сериозни лица и се опитваха да преценят накъде отиват нещата и кой надделява за момента. Глокта забеляза, че върховният правозащитник Маровия има изключително доволен вид. Сякаш знае нещо, което ние не. Размърда се на стола си и фиксира с поглед плешивия самозванец. Нещата не се развиват според очакванията. Кога ще започне да се поти? Кога?
Пред Логън бе поставена купичка гореща супа. Това със сигурност бе предназначено за ядене, но той вече нямаше апетит. Може и да нямаше хал хабер от обноски и етикет на поведение, но един поглед му бе достатъчен, за да разбере кога назрява насилие. С всяка реплика между двамата възрастни мъже усмивките им се оттегляха, тонът им ставаше по-остър, а залата сякаш се свиваше и надвисваше по-близо отгоре им. Сега вече всички имаха тревожен вид — Уест, надменният младеж, който спечели играта с мечовете благодарение на шмекеруването на Баяз, треперещият недъгав, който дойде в стаята им да задава въпроси…
Логън усети как косъмчетата по тила му настръхват. От по-близката до него врата надзъртаха две фигури. Бяха облечени в черно и носеха черни маски. Погледът му се стрелна към другата врата. Там също имаше поне две такива фигури и нещо му подсказваше, че не са дошли да вдигнат съдовете. Бяха тук заради него. За него и за Баяз, сигурен беше. Човек не слага маска, освен ако не е замислил нещо тъмно. Реши, че няма как да се справи с толкова много врагове едновременно, но въпреки това незабелязано скри зад ръката си един от тъпите ножове на масата. Ако се опитат да го хванат, ще се бие. Не му трябваше много време, за да вземе такова решение.