Лутар и Деветопръстия също изглеждаха притеснени. А и двамата могат да разчитат на здрави и силни крака. Само Баяз измина дългия път по него спокойно и уверено, сякаш краката му стъпваха по широка алея в парка.
Естествено, през цялото време вървяха в сянката на огромната кула. Колкото повече приближаваха, толкова по-масивна ставаше тя, а най-ниският й етаж бе високо над стената на Агрионт. Издигаше се от езерото в подножието си като мрачна, черна планина и засенчваше слънцето. Принадлежеше на друга епоха и бе строена по други стандарти.
Глокта погледна назад към портата в другия край на моста. Не бе сигурен дали си въобразява, но му се стори, че видя нещо да помръдва между бойниците на върха на стената. Наблюдаващ практик, може би? Ще видят как старецът се проваля в отварянето на портите и ще го чакат на връщане. Но дотогава съм безпомощен. Не му стана по-леко от тази мисъл.
Глокта отчайващо се нуждаеше от успокоение на нервите, докато куцаше към края на моста. Усети как го изпълва и как започва да го гложди отвътре. Не беше само заради височината, нито заради странната компания, а по-скоро заради самата надвиснала отгоре му кула. Беше първичен, безпочвен страх. Чудовищен кошмар и с всяка стъпка се засилваше. Вече виждаше портата. Квадрат от тъмен метал, вкопан в гладкия камък на кулата. В средата му беше гравиран кръг от букви. По необяснима причина видът му предизвика у Глокта позив за повръщане, но той продължи да върви. Кръговете бяха даже два: един с големи букви и един с малки. Странни, неразбираеми драскулки. Стомахът му се преобърна. Кръговете бяха много: символи и чертички, прекалено заплетени, за да може да ги различи, и плуваха пред насълзените му очи. Глокта не можеше да продължи по-напред. Спря на място, подпрян на бастуна, всяка частичка от волята му се бореше с обзелата го нужда да падне на колене и да пропълзи обратно.
Деветопръстия се справяше по-добре, беше стиснал зъби, дишаше тежко през носа, а на лицето му бяха изписани истински ужас и отвращение. Лутар бе много по-зле: стиснал зъби, пребледнял и буквално парализиран от ужас. Той падна бавно на колене и зяпна захласнато, докато Глокта минаваше покрай него.
Баяз не показваше признаци на страх. Пристъпи уверено към вратата и прокара пръсти по кръга от по-големите символи.
— Единайсет резки и още единайсет на обратно. — Пръстите му се плъзнаха по кръга от по-малките символи. — Единайсет по единайсет. — Сега пръстът му описа кръг по тънката външна линия. Възможно ли е и тя да е съставена от миниатюрни символи? — Кой ще сметне колко е това? Наистина, мощно заклинание!
Шумно повръщащият през моста капитан Лутар почти не наруши всеобщото усещане за страхопочитание.
— Какво пише? — изграчи Глокта и преглътна надигналите се в устата му стомашни сокове.
— Нима сам не усещате, инквизиторе? — усмихна му се широко Баяз. — Пише да се връщаме обратно. Пише да се махаме оттук. Пише… никой… няма… да премине. Но не се безпокойте, това не се отнася за нас. — Той бръкна в пазвата си и извади цилиндричния ключ. Беше от същия тъмен метал като портата.
— Не ни е тук мястото — изръмжа отзад Деветопръстия. — Това място е мъртво. Да си вървим.
Баяз се престори, че не го е чул.
— Магията изтича от света — чу го Глокта да мърмори под носа си. — Всички творения на Ювенс са в руини. — Той претегли в ръка ключа, после бавно го поднесе напред. — А работата на Създателя е все така могъща. Неговите творения не са подвластни на времето… нито пък някога ще бъдат. — Във вратите не личеше да има ключалка, но въпреки това ключът се плъзна бавно, свободно и потъна в центъра на кръговете. Глокта затаи дъх.
Щрак.
Нищо не се случи. Вратите останаха затворени. Това е всичко, значи. Край на играта. Обзе го облекчение и той се обърна назад, към Агрионт и вдигна ръка, за да сигнализира на практиците на стената. Няма нужда да отивам по-нататък. Няма нужда. В този момент дочу глух отговор на изщракването, долетя като далечно ехо.
Щрак.
Глокта долови как лицето му потръпна при този звук. Въобразявам ли си? Надяваше се да е така — от душа и сърце.
Щрак.
Отново. Няма грешка. В този момент, пред невярващите очи на Глокта, кръговете от символи започнаха да се въртят. Глокта залитна назад от изненада, бастунът му задра в каменната настилка на моста.