Баяз силно смръщи чело.
— В даден момент въпросите ми идват в повече.
Глокта го проследи с очи, докато се отдалечаваше. Сълт не е прав. Най-после и самият архилектор да сгреши. Подцени този Баяз и това му коства много. Кой е този плешив, досаден глупак, който може да си позволи да просне по гръб и да направи за посмешище един от най-влиятелните мъже в Съюза? Застанал тук, в търбуха на тази чудовищна кула, отговорът вече не бе толкова странен за Глокта.
Първият магус.
— Тук е.
— Кое? — попита Логън. Коридорът продължаваше напред, завиваше леко и изчезваше в тъмнината. Пред него се издигаше гола стена от огромни каменни блокове.
Баяз не отговори. Той плъзна бавно ръце по камъните в стената, търсеше нещо.
— Да. Тук е — повтори магьосникът и извади ключа от пазвата си. — По-добре се приготви.
— За какво?
Първият магус постави ключа в невидим отвор в стената и един от блоковете внезапно полетя нагоре и изчезна в тавана с оглушителен трясък. Логън се дръпна назад, невярващ на очите си. Видя как Лутар се преви на две и запуши ушите си с ръце. Целият коридор се изпълни с ехото от тътена.
— Чакай тук — каза Баяз, но Логън едва го чу през оглушителния шум. — Не пипай нищо. Не мърдай от място. — Той остави ключа да стърчи от стената и пристъпи в отвора.
Логън надзърна през рамото му. Мъждукаща светлина осветяваше тясна пътека. Дочу шум от течаща вода. Изведнъж го обзе странно любопитство. Хвърли един поглед на другите двама. Може би Баяз имаше предвид само те да останат на място? Логън се мушна в отвора на стената.
Озова се в ярко осветена, кръгла стая. Светлината нахлуваше някъде отгоре и бе изключително силна, почти болезнена за очите след мрака на коридора. Кръглите стени бяха направени от идеално гладък бял камък. По тях се стичаше вода, която се събираше в голям басейн под пътеката. Въздухът беше хладен и Логън усети как кожата му се полепва с влага. Пътека преминаваше в тясно мостче от стъпала, които водеха до висока, стърчаща от водата, бяла колона. Баяз стоеше на върха й и гледаше надолу.
Затаил дъх, Логън бавно се приближи до Първия магус. Пред него стоеше голям бял каменен блок, върху който от високо капеше вода. Капките равномерно удряха на едно и също място. Върху мократа каменна повърхност лежаха два предмета. Единият беше обикновена кутия от тъмен метал, може би достатъчно голяма, за да побере човешка глава, но вторият бе доста по-интересен. Беше направен от същия тъмен метал и приличаше на оръжие, на нещо като малка брадва. Дългата му дръжка се състоеше от тънки, усукани като стъблото на лоза, метални пръчки. В единия си край брадвата завършваше с набраздена ръкохватка, а в другия — с плоско парче метал, цялото на дупки и преминаващо в дълга, закривена кука. Светлината играеше по многото метални повърхности и искреше в ситните капчици вода по тях. В средата на ръкохватката, със сребрист метал, бе инкрустирана една буква. Логън веднага я разпозна — беше същата като онази на меча му. Знакът на Канедиас. Знак, че това е творение на Създателя.
— Какво е това? — попита той и посегна към него.
— Не пипай! — изкрещя Баяз и го плесна през ръката. — Аз не ти ли казах да чакаш отвън?
Логън отстъпи неуверено. За пръв виждаше Баяз така притеснен, но същевременно не можеше да откъсне очи от метала върху каменния блок.
— Това оръжие ли е? — попита отново Логън.
Баяз пое дълбоко въздух и бавно издиша.
— Да, при това наистина ужасно оръжие. От него не може да те предпази ни стомана, ни камък, ни магия. Предупреждавам те — дори не припарвай до него. Опасно е. Канедиас го наричаше Разделителят, с него уби Ювенс, моя господар. Веднъж ми каза, че то има две остриета, едното е тук, а другото — от Другата страна.
— Какво означава това? — Логън не виждаше и едно острие, което да става за рязане.
Баяз повдигна рамене.
— Предполагам, ако знаех, самият аз щях да съм господарят Създател, а не просто Първият магус. — Той се пресегна и вдигна кутията. Присви очи, сякаш тежеше доста. — Ще ми помогнеш ли с това, моля?
Логън подпъхна ръка под кутията и зяпна. Тежеше, все едно е плътен стоманен блок.
— Тежичка е — изръмжа.
— Така я е изковал Канедиас. Вложил е всичките си умения в здравината й. И не за да предпазва съдържанието й от света — магьосникът се доближи до Логън и прошепна, — а за да предпазва света от него.
— А какво има вътре? — Логън гледаше изпитателно кутията.
— Нищо — промърмори Баяз. — Засега.
Джизал се замисли кого мрази най-много на този свят. Бринт? Празноглав идиот. Горст? Просто заради жалките му напъни да го победи в Турнира? Варуз? Помпозното старче.