Вярно, Джизал го предаде, подло при това. Неблагодарно дребно лайно. Но това можеше да се очаква — Лутар е истински задник. Като носиш вино в хартиен плик, не бива да се учудваш, че в един момент започва да тече. От друга страна, не Джизал пишеше бележките. Какво ще спечели, ако му извие врата? С това празноглавите младежи няма да се свършат.
— Какви си мислиш, че ги вършиш, Арди, защо го правиш?
Тя седна на пейката и го изгледа свирепо над ръба на чашата си.
— Правя какво, братко?
— Много добре знаеш!
— Не сме ли семейство? Не е ли редно да бъдем открити един с друг? Ако имаш да казваш нещо, кажи го! Какво си мислиш, че правя?
— Е, щом питаш, мисля, че ставаш за посмешище! — Уест всячески се стараеше да престане да повишава глас. — Тази работа с Лутар отиде твърде далеч. Бележки? Бележки! Предупредих го, но май не в него е бил проблемът! Какво мислиш ти по въпроса? Мислиш ли въобще? Трябва да сложиш край на всичко това, преди хората да започнат да приказват! — Усети, че се задушава, но въпреки това продължи да вика. — Мамка му, та те вече започват да говорят! Край на всичко! Чуваш ли какво ти казвам?
— Чувам — отвърна тя с небрежен тон, — но кой го е грижа какво мислят хората?
— Мен ме е грижа! — почти изкрещя Уест. — Имаш ли представа колко усилено трябва да работя? За глупак ли ме смяташ? Не се прави, че не разбираш какви ги вършиш, Арди! — Лицето й посърна, но той продължи да й крещи. — Не ти е за пръв път! Нужно ли е да ти напомням, че нямаш много късмет с мъжете?
— Е, поне не и с мъжете в собственото ми семейство! — Сега тя седеше изпъната, със сковано и пребледняло от гняв лице. — И какво знаеш ти за късмета ми? От десет години почти не сме разговаряли!
— Е, сега говорим! — Уест запрати смачканата на топка бележка през стаята. — Помисли ли въобще как ще завърши всичко това? Мислиш си, че можеш да го спечелиш, така ли? А помисли ли за после? Смяташ, че семейството му ще е очаровано от новата му булка, а? В най-добрия случай никога няма да ти проговорят, в най-лошия ще ви прогонят и двамата! — Уест размаха пръст към вратата. — Не си ли забелязала, той е суетно и арогантно прасе! Те всички са такива! Как мислиш, че ще се справи без издръжката на баща си? Без високопоставените си приятели? Ще се оплете като пиле в кълчища! Ще можете ли да бъдете щастливи само един с друг? — Усещаше, че главата му ще се пръсне, но продължи да нарежда. — А какво ще стане, което е и по-вероятно, ако не успееш да го спечелиш? Тогава какво? Свършено ще е с теб, помисли ли за това? Вече си минала през всичко това! Ти си тази, която трябва да прояви малко повече разум! Ще станеш за посмешище! И двама ни ще направиш за смях!
Арди ахна от изненада.
— Ето къде била работата! — изкрещя тя. — Никой не дава и пет пари за мен, но когато твоята репутация е застрашена…
— Ах, ти, глупава кучка такава! — Гарафата с вино полетя през стаята и се разби в стената до главата на Арди. Ситните парченца стъкло и останалото вино се пръснаха по мазилката. — Мамка му, защо не ме слушаш какво ти говоря?
Уест мълниеносно прекоси стаята. За момент на лицето й се изписа изненада и тя понечи да стане, но в този момент юмрукът му я улучи в лицето. Тя не успя да падне, защото ръцете на Уест я сграбчиха, преди да е докоснала пода, подметнаха я нагоре и я притиснаха в стената.
— И двама ни ще погубиш! — Главата на Арди удари стената — веднъж, два пъти, три пъти. Едната ръка на Уест си вкопчи в гърлото й. Зъбите й се оголиха. Тялото му я притисна към мазилката. Тя тихо изхърка, когато пръстите му започнаха да стискат.
— Ах, ти, долна… мръсна… курва!
Косата й се разпиля по лицето. Уест виждаше само малка част от кожата й, ъгълчето на устните и едно тъмно око, приковано в него. В това око той не видя болка, не видя страх. Беше празно и безизразно като на труп.
Стискане. Хриптене. Стискане.
Стискане…
Внезапно Уест се опомни. Пръстите му рязко се отвориха и ръката му се отдръпна на секундата. Сестра му остана права пред стената. Чу я да диша. Накъсано хриптене. Дали не чуваше собственото си дишане? Главата му се пръскаше. Тъмното око продължаваше да го гледа втренчено.
Представя си го. Не става наистина. Всеки момент ще се събуди и кошмарът ще изчезне. Това е само сън. Тогава Арди отметна косата от лицето си.
Кожата й бе прозрачно бяла, тук-там восъчно сиви петна. На този фон тънката струйка кръв, която се стичаше от носа й, изглеждаше черна. На шията й имаше яркочервени следи от пръсти. Следите от неговата ръка. Неговите пръсти. Истина е.
Стомахът на Уест се преобърна. Устата му се отвори, но не успя да възпроизведе звук. Погледна кръвта по устните й и усети, че всеки момент ще повърне.