Не би искала да се бие невъоръжена с този човек.
Но се наложи да даде ножа си на онзи бял при портата. Беше на косъм да го наръга, но в последния момент си промени решението. Нещо в очите му й напомни за очите на Аруф, преди гуркулите да набучат главата му на копие. Тъжни и замислени, сякаш я разбираха. Сякаш виждаха в нея човек, а не предмет. И в последния момент, против вътрешното си убеждение, тя му даде ножа. Остави се да бъде доведена тук.
Глупачка!
Вече съжаляваше, горчиво се каеше, но въпреки това, ако се наложи, пак ще се бие. Повечето хора не осъзнават колко оръжия се търкалят наоколо им. Неща, които да хвърлиш по противника или да хвърлиш него върху тях. Усукани дрехи, с които да го удушиш. Прах, която да хвърлиш в очите му. И ако нищо от това не свърши работа, ще му разкъса гръкляна със зъби. Феро оголи зъбите си към него, но белият изглежда не я забеляза. Седеше и гледаше право напред. Притихнал, неподвижен, грозен и опасен.
— Шибани бели — тихо изсумтя Феро.
Вторият в стаята беше пълна противоположност, в него Феро не забеляза нищо опасно. Беше болнав на вид и с дълга коса, като на жена. Свит и притеснен, той непрекъснато облизваше устни. От време на време хвърляше по някой и друг поглед към нея, но в момента, в който срещнеше нейния, извръщаше очи, преглъщаше нервно и изпъкналата буца на гърлото му подскачаше нагоре-надолу. Определено беше изплашен и Феро прецени, че не представлява опасност, но продължи да го държи под око, докато наблюдаваше големия. По-добре да не го отписва напълно засега.
Животът я бе научил да очаква изненади.
Оставаше старият. По правило Феро не се доверяваше на белите, но от всички в тази стая, бе най-малко склонна да се довери на този с голата глава. Цялото му лице бе в тънки линии, около очите, около носа. Жестоки линии. Имаше едри, масивни скули. Ръцете му бяха големи и дебели, покрити с бели косъмчета. Ако се наложеше да убие и тримата, при цялата опасност, която струеше от големия, Феро реши, че първо ще убие плешивия. Напомняше й търговец на роби, оглеждаше я от глава до пети, хладно и пресметливо, сякаш преценява колко струва.
Копеле.
Баяз, така го нарече Юлвей, и двамата изглежда добре се познаваха.
— Е, братко — каза плешивият на кантикски, въпреки че бе повече от очевидно, че двамата не са роднини, — какво ново във великата империя Гуркул?
— Само година след като Утман сложи короната — въздъхна Юлвей, — и вече успя да потуши всички бунтове и да подчини на волята си до един местните владетели. След само година на престола, младият император е по-страховит, отколкото баща му някога успя да стане. Войниците му с гордост го наричат Утман-ул-Дощ. Почти цяла Канта е в ръцете му. Владее всички земи около Южно море.
— С изключение на Дагоска.
— Вярно, но очите му сега натам гледат. Армиите му се стичат към полуострова, а шпионите му зад стените на града работят неуморно. Сега, когато войната е в Севера, няма да мине много време, преди да реши, че е назрял моментът да обсади Дагоска, а когато това стане, боя се, че градът няма да издържи дълго.
— Сигурен ли си? Съюзът все още владее морето.
— Видяхме кораби, братко — свъси вежди Юлвей. — Много и големи кораби. Гуркулите разполагат с флот. Огромен, но го държат в тайна. Сигурно са започнали да го събират още преди години, още по време на последната война. Страхувам се, че господството на Съюза по море скоро ще свърши.
— Флот ли? Надявах се да имам още няколко години за подготовка. — Плешивият звучеше мрачно. — С това плановете ми стават още по-неотложни.
Феро се отегчи от приказките им. Беше свикнала да е непрекъснато в движение, да бъде винаги с една крачка преднина, не обичаше бездействието. Задържиш ли се за по-дълго на едно място, и гуркулите ще те открият. Не смяташе да стои тук като животно за показ на любопитните бели. Тръгна с небрежна походка през стаята, докато двамата старци продължаваха да дрънкат до безкрай, да гледат сериозно изпод вежди и да въздишат замислено. Потупа с крак по дъските на пода, мушна с пръст парчетата плат, които висяха на стените, и надзърна зад тях. Прокара пръсти по ръбовете на мебелите, зацъка с език и заскърца със зъби.