— Ще си помисля — изсъска тя.
— Само толкова искам, Феро. Също и минута насаме с Юлвей, за да обсъдим… нещо. Нещо, което по-добре да обсъждаме само аз и той.
— Всичко е наред, Феро — каза Юлвей. — Те са приятели. — Тя бе напълно сигурна, че няма приятели измежду тях, но въпреки това се остави да бъде изведена от стаята заедно с другите двама бели. — И, Феро, просто се опитай да не убиваш никого.
Другата стая приличаше доста на първата. Трябва да са богати тези бели, колкото и да не им личи, помисли си Феро. Имаше огромна камина от тъмен камък, прошарен от светли жили. Имаше малки възглавнички, а около прозореца висеше мек плат, на който с помощта на ситни шевове бяха изрисувани цветя и птици. На стената висеше картина, а от нея гледаше строго някакъв мъж с корона на главата. Феро отвърна на строгия му поглед. Разкош.
Феро мразеше разкоша дори повече, отколкото градините.
Разкошът означава робство, държи те по-сигурно затворен и от решетки. Меките мебели са по-опасни от оръжия. Твърда земя и студена вода, само от това се нуждае Феро. Меките неща размекват човека, тя не искаше това да стане и с нея.
В тази стая имаше човек. Обикаляше в кръг, със скръстени на гърба ръце, сякаш не го свърташе на едно място. Не беше точно бял, кожата му бе загрубяла и на цвят беше нещо средно между нейната и тези на белите. Главата му бе обръсната като на свещеник. Това не допадна особено на Феро.
Тя мразеше свещениците повече от всичко на света.
Въпреки презрителния й поглед, той грейна от щастие при вида й и се спусна към нея. Беше странен, дребен мъж, с износени дрехи, а главата му стигаше едва до устата й.
— Аз съм брат Лонгфут. — Той разпери широко ръце. — От великия Орден на навигаторите.
— Браво на теб. — Феро се обърна и наостри уши да чуе какво си говорят двамата старци в другата стая, но това не спря Лонгфут.
— О, да, щастливец съм аз! Да, да, точно така! Господ ме е благословил! Най-тържествено заявявам, че никога досега в човешката история не е имало по-подходящ човек за своята професия, както и професия по-подходяща за човек, отколкото аз, брат Лонгфут, съм подходящ за славната професия на пътешественика! От заснежените планини на Севера до изпепелените от слънцето пясъци на далечния Юг, целият свят е мой дом, наистина!
На лицето му грейна дразнеща, самодоволна усмивка. Феро не му обърна внимание. Другите двама бели си говореха в далечния край на стаята. Говореха на някакъв непознат за Феро език. Звучаха като две грухтящи прасета. Може би обсъждаха нея, но й беше все едно. После двамата излязоха през една друга врата и я оставиха сама със свещеника, който продължаваше да плямпа.
— Малко са земите в Кръга на света, които да са ми непознати, и при все това, аз, брат Лонгфут, съм в пълно неведение за земята, от която идвате. — Той зачака отговор, но Феро не проговори. — А, значи искате да отгатна, така ли? Да, сериозна загадка е това. Да видим… очите ви имат формата на тези на народа на далечния Сулджук, където черните планини се издигат право нагоре от блестящото море, но пък кожата ви…
— Млъквай, гнусно копеле.
Човекът не можа да довърши изречението си, покашля се и се дръпна настрана. Оставена на мира, Феро можеше да се съсредоточи върху гласовете от другата стая. Дървото на вратата беше дебело и думите достигаха до нея приглушени, но двамата старци не знаеха колко остър слух има Феро Малджин. Продължаваха да говорят на кантикски и след като Лонгфут най-после беше млъкнал, тя чуваше всяка дума на Юлвей.
— … и щом Калул нарушава Втория закон, значи ти можеш да нарушиш Първия, така ли? Не ми харесва тази работа, Баяз! Ювенс никога нямаше да допусне това!
Феро се намръщи. Нещо странно се долавяше в гласа на Юлвей. Страх. Вторият закон. Беше го споменал на двамата ядачи. Забранено е да се яде човешка плът, спомни си Феро.
Сега заговори плешивият бял.
— Първият закон е парадокс. Всичката магия идва от Другата страна, дори нашата. Всеки път, когато променяш нещо, се докосваш до подземния свят и всеки път, когато създаваш нещо, черпиш от Другата страна. И всеки път има последствия, плащаш цена.
— Но този път цената може да е прекалено висока! Прокълнато нещо е това Семе, прокълнато. Само хаос поражда то! При всичката мъдрост и могъщество на синовете на Еуз, то ги довърши, до един, всеки по различен начин. Ти по-мъдър ли си от Ювенс, Баяз? По-хитър ли си от Канедиас? По-силен ли си от Глустрод?
— Не съм, братко, но да те питам… колко ядачи е направил Калул?
— Няма как да съм сигурен — каза Юлвей след дълго мълчание.
— Колко са?
— Може би двеста — отвърна Юлвей след нова продължителна пауза. — А може и повече. Духовенството ги издирва из целия Юг. Повечето са млади и слаби, но пък Калул прави все повече нови.