— Да! — изсъска тя и устните й се разтегнаха в зловеща усмивка. Това вече бе нейният език. Юлвей никога не бе говорил на него — май този плешив бял не е чак толкова лош. — Ти разбираш! Аз трябва да се върна в Юга!
— Не, Феро. — Сега плешивият се усмихваше. — Не осъзнаваш какъв шанс ти предоставям. Не императорът управлява Канта. Колкото и могъщ да изглежда той, друга ръка дърпа конците му и той танцува, както тя му нареди. Добре скритата ръка на човек на име Калул.
— Пророкът?
Баяз кимна утвърдително.
— Ако бъдеш порязана, кого ще виниш, ножа или онзи, чиято ръка го размахва? Императорът, гуркулите, те са само инструменти в ръцете на Калул, Феро. Императорите идват и си отиват, но в сянката зад тях пророкът е винаги един и същ. Шепне в ушите им, внушава, заповядва. От него трябва да искаш отплата.
— Пророкът… да.
Ядачите говореха за него. Калул. Пророкът. Всеки знае, че дворецът на императора е пълен със свещеници, а също и тези на местните владетели. Свещениците бяха плъзнали из целия Юг като рояк насекоми. Бяха в градовете, в селата, сред войниците и не спираха да разпространяват лъжите си. Шепнеха. Внушаваха. Заповядваха. Юлвей не изглеждаше доволен, но Феро знаеше, че плешивият е прав.
— Да, сега разбирам! — каза тя.
— Тогава ми помогни, Феро, и аз ще ти дам твоето отмъщение. Истинско отмъщение. Не един войник или десет, а хиляди. Десетки хиляди. Кой знае, може и самия император да ти осигуря? — Той повдигна рамене и понечи да се отдалечи. — Но не мога да те насилвам, Феро. Ако искаш, върни се в Лошите земи — крий се, бягай, рови в земята като плъх. Щом това те устройва. Щом това е отмъщението, което търсиш. Ядачите, децата на Калул, те търсят и рано или късно ще те открият, а без нас ще е по-скоро рано. Но ти решаваш.
Феро се замисли. Всичките години на бой със зъби и нокти и вечно бягане из пустошта не я бяха довели до никъде. Не й донесоха отмъщение в истинския смисъл на думата. Ако не беше Юлвей, щеше да е свършено с нея. Бели кости в пустинята. Месо в стомасите на ядачите. Труп в клетката пред императорския дворец.
Гниещ труп.
Не можеше да откаже, знаеше го, но въпреки това не бе доволна. Този старец знаеше точно какво да й предложи. Мразеше да няма никакъв избор.
— Ще си помисля — отвърна Феро.
Сянката на раздразнение отново премина през лицето на плешивия, но той отново я прикри на мига.
— Така да бъде, но нямаш много време. Императорът струпва войски и времето ни изтича. — Той излезе от стаята и я остави с Юлвей.
— Мразя белите — каза тя, достатъчно силно, за да я чуе плешивият от коридора. После понижи глас. — Трябва ли да тръгнем с тях?
— Ти, да. Аз трябва да се върна на юг.
— Какво?
— Някой трябва да държи гуркулите под око.
— Не!
Юлвей се разсмя.
— Два пъти се опита да ме убиеш, веднъж се опита да избягаш от мен, но сега не ме пускаш да си тръгна. Не мога да те разбера, Феро.
— Този плешивият казва, че ще ми даде отмъщение. Лъже ли?
— Не.
— Тогава трябва да отида с него.
— Знам. Затова те доведох тук.
Феро не знаеше какво да каже. Сведе поглед към пода, но Юлвей я изненада, като пристъпи напред към нея. Първоначалната й реакция бе да вдигне ръка да се предпази от предстоящия удар, но вместо това той просто я обгърна с ръце и я притисна до себе си. Странно усещане. Толкова е близо до някой друг. Топло. Тогава Юлвей отстъпи назад, но задържа едната си ръка на рамото й.
— Следвай божите стъпки, Феро Малджин — каза й той.
— Ха. Тези тук нямат бог.
— По-скоро имат много.
— Много ли?
— Не си ли забелязала? Тук всеки боготвори себе си. — Тя кимна в съгласие. Звучеше й правдоподобно. — Пази се, Феро. И слушай Баяз. Той е първенецът на моя орден и малцина са по-мъдри от него.
— Не му вярвам.
Юлвей се наведе към нея.
— Не ти казвам да му вярваш. — Той се усмихна и й обърна гръб. Феро го проследи с очи, докато бавно отиде до вратата и излезе в коридора. Чу тихото шляпане на босите му крака по плочите на пода и подрънкването на гривните му.
Остави я сама сред разкош, градини и бели.
Стари приятели
Някой почука силно на вратата и Глокта се сепна, лявото му око веднага започна да потрепва. Кой чука по това време? Фрост? Северард? Или е някой друг? Дали началник Гойл не идва на посещение заедно с цирковата си трупа? Дали на архилектор Сълт не му е омръзнала вече сакатата играчка? Може да се каже, че тържеството не мина точно по план, а архилекторът не е от хората, които лесно прощават. Тялото е открито при доковете…