— Прав си, прав си, разбира се. Ще оправя нещата. Длъжен съм да го направя! Ще ми помогнеш ли, Санд? Ще се грижиш ли за нея, докато ме няма?
— Ще направя всичко по силите си, Колем, разчитай на мен. Някога с гордост те наричах свой приятел и… мисля, че пак бих могъл. — Странно, на Глокта му се стори, че долавя сълза в ъгълчето на окото си. Аз ли съм това? Възможно ли е? Инквизитор Глокта да бъде нечий доверен приятел? Инквизитор Глокта се превръща в защитник на крехки, млади жени? Мисълта за малко да го накара да се разсмее, но действително точно това ставаше. Не би си и помислил, че отново ще има нужда от приятел, а ето че сега се почувства добре.
— Холит — каза Глокта.
— Моля?
— Сестрите, казваха се Холит. — Той се изкикоти при нахлулия в главата му спомен, беше доста по-ясен отпреди. — Падаха си по фехтовката. Обичаха я. Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше.
— А аз май точно тогава реших да се захвана с фехтовка. — Уест се засмя и лицето му се напрегна, докато се опитваше да се сети нещо. — А как се казваше старшината ни тогава? Падаше си по най-малката. Направо изгаряше от ревност. Как се казваше този човек? Беше един такъв, дебел.
Името не представляваше никаква трудност за Глокта.
— Рюз. Салем Рюз.
— Рюз, точно така! Бях забравил за него. Рюз! Никой не можеше да разказва истории като него. Седяхме по цели нощи и се превивахме от смях на неговите истории! Какво ли е станало с него?
— Мисля, че е напуснал армията… — отвърна Глокта след кратко колебание. — Станал е търговец, или нещо подобно. Както и да е — махна с ръка той, — чух, че се е преместил на север.
Обратно при пръстта
Карлеон не беше същият, какъвто го помнеше Кучето, но пък в спомените му градът гореше. Такива спомени остават завинаги с човек. Покривите се сгромолясват, прозорците се пръскат, навсякъде тълпи от въоръжени мъже, обезумели от болка, опиянени от победата, е, и от пиене, естествено — грабят, убиват, палят и всякакви други неприятни неща. Жените пищят, мъжете викат, носи се миризма на дим и страх. С две думи, плячкосват града, а Кучето и Логън са в центъра на събитията.
После Бетод погаси пожарите и завзе града. Нанесе се и започна да строи. Не бе напреднал много със строежите, когато изрита Логън, Кучето и останалите от града и ги изпрати в изгнание. Но от тогава явно не бяха спрели да градят. Сега Карлеон беше два пъти по-голям, отколкото преди да изгори, заемаше цялото било на хълма и целите склонове до реката. По-голям беше от Уфрит. По-голям от всеки град, който Кучето бе виждал някога. От мястото си сред дърветата, от другата страна на долината, Кучето не виждаше хората, но бе ясно, че там има много от тях. От портите започваха три нови пътя. Имаше и два нови моста. Новите постройки бяха навсякъде, а на мястото на малки някога сгради, сега имаше нови и големи. Много постройки. Повечето от камък и с покрити с каменни плочи покриви, а някои дори имаха стъкла по прозорците.
— Не са си губили времето — каза Три дървета.
— Нови стени — добави Мрачния.
— Пълно е — промърмори Кучето.
Наистина, стените бяха доста. Една голяма опасваше града отвън, с добри защитни кули и бойници, както и дълбок ров отдолу. Втора, дори по-голяма, опасваше билото на хълма, където някога се бе издигал замъкът Скарлинг. Беше огромна. Кучето не можеше да си представи откъде са взели всичкия този камък.
— Най-високата стена, която съм виждал — каза той.
— Не ми харесва тая работа — поклати глава Три дървета. — Ако хванат Слабака, никога няма да можем да го измъкнем оттам.
— Ако хванат Слабака, оставаме петима, главатар. Веднага ще тръгнат да ни търсят. Той не е заплаха за никого, ама ние сме. Да го измъкваме оттам ще е най-малкият ни проблем. Той все някак ще се изниже, както винаги. Най-вероятно всички ни ще надживее.
— Не бих се изненадал — промърмори Три дървета. — С тази опасна работа, с която сме се захванали.
Промъкнаха се обратно през храсталака и се върнаха в лагера. Дау Черния ги чакаше в по-отвратително настроение от всякога. Тъл Дуру кърпеше дупка в палтото си и лицето му бе изкривено от напрежение, докато огромните му пръсти се бореха с тъничкото метално парче. Форли седеше, зареял поглед в небето.