Тропотът на копита се усили и Кучето чу тракането на колелата на каруцата. Извади няколко стрели и ги заби в пръстта до себе си, за да са му под ръка. Опита се да преглътне страха. Пръстите му се разтрепериха, но това не бе проблем, когато дойдеше време, щяха да заработят безпроблемно.
— Чакай сигнала — зашепна той, — чакай сигнала.
Постави една стрела в лъка, опъна наполовина тетивата и се прицели в моста. Мамка му, така му се пикае.
Над билото на хълма се показа първият връх на копие, после и останалите го последваха. След тях се появиха подскачащи нагоре-надолу шлемове, после облечени в ризници гърди, глави на конете и не след дълго цялата група тръгна към моста. След тях се изтърколи каруцата с кочияша и странно въоръжените му пътници. Теглеше я дългокосмест, впрегатен кон.
Първият ездач забеляза над билото на моста чакащия Три дървета. Той подкара коня си право напред и Кучето въздъхна с облекчение, когато и останалите нетърпеливо го последваха накуп. Форли е казал каквото трябва — очакваха само един. Видя как Тъл надзърна нагоре изпод обраслата в мъх арка, когато копитата зачаткаха над главата му. Кучето прокле треперещите си ръце. Притесни се, че ще изпусне стрелата и ще провали засадата.
Каруцата спря на отсрещния бряг, двамата войници се изправиха и насочиха към Три дървета чудатите си лъкове. Кучето се прицели внимателно в единия и опъна докрай тетивата. В този момент повечето конници бяха на моста и конете им започнаха нервно да пристъпят, тревожни от факта, че са така нагъсто сбутани един в друг. Първият в колоната свали копието си и подкара бавно към Три дървета. Старото момче не помръдна от място. Нямаше да е той, ако го бе сторил. Остана като закован и така задържа войниците струпани на моста.
— Я гледай ти — чу Кучето гласа на предводителя на войниците. — Руд Три дървета. Мислехме те за отдавна мъртъв, старче. — Кучето позна гласа на войника. Беше един от хората на Бетод, когото познаваше от едно време. Наричаха го Злия.
— Аз пък казвам, че още ме бива за някоя и друга битка — отвърна Три дървета, без да помръдва от място.
Злия се огледа, обходи с поглед дърветата. Осъзнаваше, че не е в добра позиция, но прояви непредпазливост и не направи нищо по въпроса.
— Къде са останалите? Къде е онова копеле Дау?
— Само аз съм — вдигна рамене Три дървета.
— Обратно при пръстта, а? — Кучето забеляза широката усмивка на Злия под шлема му. — Жалко. Надявах аз да убия това мръсно копеле.
Кучето примижа, очакваше Дау всеки момент да изскочи иззад скалите, но това не се случи. Като никога, Черния чакаше сигнала.
— Къде е Бетод? — попита Три дървета.
— Кралят не излиза за такива като теб! Още повече, в момента е в Англанд, пердаши войниците на Съюза. Принц Калдер управлява, докато го няма.
— Принц, казваш — изсумтя презрително Три дървета. — Помня го от времето, когато сучеше от гърдата на майка си. Дори това не можеше да прави като хората.
— Много неща се промениха, старче. Всякакви неща.
Кучето нямаше търпение всичко да свърши, все едно как, направо не можеше повече да се стиска.
— Чакай сигнала — продължи да си нашепва той, като се надяваше това да спре треперенето на ръцете му.
— Плоскоглавите са навсякъде — казваше сега Три дървета. — До следващото лято, може и по-рано, ще са слезли на юг. Нещо трябва да се направи.
— Добре, защо не дойдеш с нас, а? Може сам да предупредиш Калдер. Докарахме ти каруца, да не ходиш пеш. — Няколко от войниците се засмяха, но Три дървета остана сериозен.
— Къде е Форли? — изръмжа той. — Къде е Слабака?
Последва ново хихикане откъм ездачите.
— О, наблизо е — каза Злия, — съвсем наблизо. Защо не се качиш в каруцата, пък ние ще те откараме при него? После може да седнем всички и мирно и тихо да поговорим за тая работа с плоскоглавите.
Това предложение не се хареса на Кучето. Никак не му допадна. Глождеше го неприятно чувство.
— Явно ме взехте за някаква нова порода глупак — каза Три дървета. — Никъде не тръгвам, докато не видя Форли.
Злия се намръщи.
— Не си в положение да ни казваш какво ще правиш и какво няма. Може и някога да си бил голяма работа, ама сега си нищо и всеки го знае. А сега, дай си оръжието и се качвай в проклетата каруца, преди да съм се ядосал.
Той опита да смушка напред коня си, но Три дървета не помръдна от място.
— Къде е Форли? — изръмжа отново той. — И този път или ще ми отговориш ясно, или ще си събираш червата.
Злия се обърна през рамо и се ухили на войниците, които му отвърнаха със същото.
— Добре, старче, щом така искаш. Калдер искаше да изчакаме с това, ама ми се ще да видя лицето ти, като разбереш. — Той се усмихна и откачи нещо от седлото си, което падна на земята. Беше чувал от зебло, пълен с нещо. Кучето вече се досещаше какво може да има вътре, но когато съдържанието на чувала се изтърколи навън в краката на Три дървета, по лицето на стария воин разбра, че е бил прав. Главата на Слабака.