Това е то, каза си Кучето, майната му на сигнала. Първата му стрела улучи в гърдите един от войниците в каруцата, който извика и падна настрани, като при това повлече със себе си и кочияша. Беше добър изстрел, но сега не му беше времето да мисли за това, беше изцяло зает да поставя нова стрела и да крещи с пълно гърло. Не осъзнаваше какво точно крещи, а само, че виковете излизат от неговата уста. Мрачния явно също бе стрелял, защото един от конниците на моста извика и падна настрани в потока.
Три дървета беше приклекнал зад щита си и бавно отстъпваше назад, докато Злия смушкваше напред коня си и нанасяше удари с копието. Ездачът зад него явно нямаше търпение да се махне от моста, защото напираше отстрани и така се озова в близост до скалите.
— Мръсни копелета! — Дау изскочи иззад камъните и го връхлетя с тяло. Двамата се затъркаляха в едно общо кълбо от ръце, крака и оръжия, но Кучето забеляза, че Черния е отгоре. Видя как секирата му се вдигна и спусна няколко пъти в бърза последователност. Един по-малко.
Втората стрела на Кучето пропусна с много целта си, беше прекалено зает с крещене, но тя се заби в задницата на един от конете и това се оказа невероятен ход. Конят се вдигна на задните си крака, започна да раздава ритници с предните и скоро останалите коне го последваха, докато ездачите им проклинаха и крещяха. Копията им се размятаха във всички посоки. На моста настана пълна бъркотия.
Внезапно конникът най-отзад се разцепи на две и навсякъде плисна кръв. Буреносния беше излязъл от под моста и бе минал в гръб. Нямаше броня, която да спре подобен удар. Гигантът изрева и замахна отново с огромното, окървавено острие. Следващият войник успя да вдигне навреме щита си, но по-добре да си бе спестил усилията. Острието на Тъл отсече голямо парче от щита, разцепи главата на войника и го събори от седлото. Ударът бе толкова силен, че мечът посече и коня.
Сега един от войниците беше успял да обърне коня си назад и посягаше да наръга с копието си Тъл. Преди да успее да го направи, той извика и изпъна гръб. Кучето видя стърчащите пера на стрела от гърдите му. Явно Мрачния не бе пропуснал с втория си изстрел. Войникът падна, но единият му крак остана закачен в стремето и той увисна отстрани на коня. Започна да стене и да се опитва да се издърпа обратно на седлото, но конят му се включи в общия хаос на моста и той заподскача нагоре-надолу. Удари няколко пъти главата си в каменния парапет и копието му излетя и падна в потока. Тогава конят го улучи с копито в рамото и това сложи край на странния му танц. Падна под газещите копита и Кучето не му отдели повече внимание.
Вторият стрелец продължаваше да стои в каруцата, беше се окопитил от първоначалната изненада и насочваше странния си лък към Три дървета, който все още бе приклекнал зад щита си. Кучето стреля по него, но отново бързането и крясъците му попречиха. Стрелата му улучи току-що изправилия се кочияш в рамото и го събори отново в каруцата.
Въпреки това странният лък избръмча и Три дървета се дръпна рязко назад от щита. За момент Кучето се притесни за него, но после видя, че стрелата е пробила дебелото дърво, минала е от другата страна и върхът й стърчеше точно пред лицето на Три дървета. Това е един свиреп, малък лък, помисли си Кучето.
Чу вика на Тъл и видя друг конник да полита надолу в потока. След него още един падна на земята, този път със стрела на Мрачния в гърба. Дау се извъртя и посече с меча си задните крака на коня на Злия. Животното залитна, плъзна се на една страна и хвърли ездача си на земята. На моста останаха само двама, приклещени от многото останали без ездачи коне, заградени от Тъл от едната страна на моста, и Дау и Три дървета, от другата. Двамата бяха прекалено гъсто притиснати, за да предприемат каквото и да било, и бяха изцяло на милостта на Мрачния. А както се видя, днес той не бе милостиво настроен, защото приключи набързо с тях.
Стрелецът в каруцата се опита да побегне. Той захвърли парчето дърво в ръцете си и изскочи от каруцата. Този път Кучето се прицели внимателно и стрелата му прониза мъжа точно между плешките. Събори го по очи, само след няколко крачки. Е, той опита да продължи с пълзене, но не стигна далеч. Кочияшът отново се надигна. Стенеше и стискаше стрелата в рамото си. По принцип, Кучето не убиваше паднали хора, но реши, че днес е добър ден за изключения. Стрелата му улучи кочияша в устата и това бе краят на онзи.