Кучето забеляза един да се отдалечава с накуцване, от бедрото му стърчеше стрела на Мрачния. Прицели се в него с последната си стрела, но Три дървета го изпревари и посече онзи в гърба. Още един от войниците се размърда и Кучето се прицели в него, но преди да пусне стрелата, Дау се намеси и отсече главата на нещастника. Всичко бе потънало в кръв. Конете продължаваха да цвилят и тъпчат на място, при което копитата им се хлъзгаха по окървавените камъни на моста.
Сега Кучето видя последния оцелял — Злия. Беше загубил шлема си при падането от коня и пълзеше на четири крака през потока, силно възпрепятстван от тежката ризница. Беше захвърлил и копието, и щита си, за да му е по-леко при бягството, но не осъзнаваше, че се е насочил право към Кучето.
— Искам го жив! — извика Три дървета. Тъл започна да се спуска по наклонения бряг, но напредваше бавно, защото непрекъснато се плъзгаше в калта. — Искам го жив! — Дау също се включи в преследването, пляскаше във водата и ругаеше. Злия наближи. Кучето чу накъсаното му дишане, докато се спускаше надолу към потока.
Стрелата му се заби в крака на Злия, точно под края на ризницата, и го повали настрани върху калния бряг. Кръвта му потече във водата. Той пропълзя нагоре към тревата.
— Достатъчно, Куче — извика Три дървета. — Казах, жив!
Кучето изскочи от дърветата и се спусна по брега. Извади ножа си. Тъл и Дау бяха още назад, но бързо приближаваха. Злия се претърколи по гръб с изкривено от болка лице и вдигна ръце.
— Добре, добре, аз хррр…
— Какво? Имаш да казваш нещо ли? — попита Кучето, надвесен над него.
— Хррр — изхърка отново Злия и на лицето му се изписа истинско недоумение. Ръката му се вкопчи в гърлото. Между пръстите му бликна кръв и потече по ризницата на гърдите му.
С плясък на вода, Дау дотича и погледна отгоре.
— Край с този — отбеляза кратко той.
— Защо така, Куче? — извика Три дървета, докато бързаше към тях.
— Ъ? — попита Кучето. После погледът му попадна върху окървавения нож в ръката му. Едва в този момент осъзна, че бе прерязал гърлото на Злия.
— Можехме да го разпитаме! — каза Три дървета. — Можеше да отнесе съобщение на Калдер, да знае кой е сторил това и защо!
— Събуди се, главатар — промърмори Тъл Дуру, който вече бе започнал да бърше меча си от кръвта. — Никой вече не го е еня за миналото и не спазва старите правила. Още повече, скоро ще ни погнат, така или иначе. По-добре да не им казваме много.
Дау плесна Кучето по рамото.
— Имаш право. И главата на това копеле е достатъчна като послание. — Кучето не бе убеден, че има нужда от одобрението на Дау, но вече беше късно. Трябваха му само два-три удара, за да я отсече. Дау я вдигна за косата и я понесе небрежно, сякаш беше торба с картофи. По път вдигна едно от падналите в потока копия и си избра място.
— Нещата вече не са като едно време — мърмореше Три дървета, докато вървеше обратно към моста, където Дау вече оглеждаше телата на войниците.
Кучето го последва и видя как Дау забучи главата на Злия на копието, заби тъпия край в пръстта и отстъпи назад с ръце на кръста, за да се полюбува на работата си. Завъртя главата леко надясно, после пак наляво, докато я нагласи добре. Усмихна се на Кучето.
— Така е идеално — каза той.
— А сега какво, главатар? — попита Тъл. — Сега какво?
Три дървета се беше навел над потока и отмиваше кръвта от ръцете си.
— Какво правим? — попита Дау.
Възрастният воин се изправи и почна бавно да бърше ръцете си в дрехите. Обмисляше отговора си.
— Тръгваме на юг. Ще погребем Форли по пътя. Ще ни преследват, така че ще вземем конете. Тъл, по-добре разпрегни впрегатния от каруцата, той е единственият, който ще може да те носи.
— На юг? — попита недоумяващо Буреносния. — Към какво на юг?
— Англанд.
— Англанд? — попита Кучето и знаеше, че същото се върти в главите и на другите. — И за какво? Нали там се бият в момента?
— Точно за това искам да отида там.
— Но какво имаме ние против Съюза? — намръщи се Дау.
— Не глупако — каза Три дървета, — ще се бием редом с тях.
— Със Съюза? — Устните на Тъл се изкривиха от отвращение. — С тия проклети женчовци? Това не е наша битка, главатар!
— Сега всяка битка против Бетод е и моя битка. Искам да видя края му. — Кучето се замисли и не можа да се сети нито за един случай, когато Три дървета да си е променял решението. Нито един. — Кой е с мен?
Естествено, всички тръгнаха.
Ръмеше ситен дъждец и всичко бе потънало във влага. Меко като целувката на девица, както се казва, въпреки че Кучето вече не помнеше какво точно е усещането. Валеше. Изглеждаше подходящо за случая. Дау приключи със заравянето на гроба, подсмръкна шумно и заби лопатата в земята. Беше копал достатъчно встрани от пътя. Достатъчно далеч. Не искаха някой да открие гроба и да изрови Форли. Събраха се всички, сега вече само петима, и погледнаха надолу. Беше минало много време, откакто за последно погребваха свой човек. Разбира се, съвсем наскоро шанка успяха да докопат Логън, но те така и не откриха тялото. Сега бяха само с човек по-малко, но Кучето се чувстваше така, сякаш бяха загубили нещо много повече.