При тези думи той сложи шапката си, обърна се бавно и с куцане се отдалечи по мръсната улица. Тримата офицери го изгледаха как изчезва в мрака, потънали в безкрайно дълго, неловко мълчание. Каспа най-накрая се бе изправил на крака и сега се приближи с неуверена походка.
— Какво беше всичко това? — попита той.
— Нищо — отвърна Уест през стиснати заби. — По-добре да забравим, че въобще се е случило.
Зъби и пръсти
Времето тече. Трябва да действаме по-бързо. Глокта кимна на Северард, който се усмихна и свали чувала от главата на Сеп дан Тюфел.
Началникът на Монетния двор беше силен мъж с благороден вид. Синините от боя вече бяха избили по лицето му.
— Какво означава всичко това? — изкрещя той с яростна войнственост. — Знаете ли кой съм аз?
— Ха — презрително изсумтя Глокта. — Естествено, че знаем кой си. Да не мислиш, че обикаляме улиците и прибираме хората произволно?
— Аз съм началник на кралския Монетен двор! — извика затворникът, докато яростно се бореше да освободи вързаните си ръце. Застанал до него със скръстени ръце, практик Фрост го изгледа невъзмутимо. Железата в жарта вече се бяха нагорещили до оранжево. — Как смеете да…
— Нямаме време за подобни изблици! — извика Глокта. Фрост изрита безмилостно Тюфел по крака и онзи изхлипа от болка. — И как затворникът да подпише самопризнание, като ръцете му са вързани зад гърба? Развържи го, ако обичаш.
Тюфел се огледа подозрително, докато албиносът освобождаваше китките на ръцете му. Тогава забеляза сатъра. Широкото полирано острие отразяваше като огледало ярката светлина в стаята. Истинска красота. Иска ти се да го вземеш, а, Тюфел? Обзалагам се, че искаш да ми отрежеш главата с него. На Глокта почти му се прииска това да можеше да се случи. Дясната ръка на Тюфел като че ли се промъкваше бавно към острието. Вместо да го вземе, той я използва, за да отмести встрани листа със самопризнанието си.
— Аха — каза Глокта, — началникът на Монетния двор не е левичар.
— Не е левичар — повтори със съскане в ухото на Тюфел практик Северард.
Тюфел присви очи и се вгледа в инквизитора си през масата.
— Аз те познавам! Глокта, нали? Ти си онзи, плененият в Гуркул, онзи, когото са изтезавали там. Санд дан Глокта, нали така? Е, този път сериозно си загазил, уверявам те! Много лошо си загазил! Когато върховен правозащитник Маровия научи за това…
Глокта скочи на крака. Столът му със скърцане полетя назад. Левият му крак избухна в заслепяваща болка, но той я пренебрегна.
— Погледни това! — изсъска той и отвори широко уста, за да може ужасеният затворник да огледа добре зъбите му. Или по-скоро това, което е останало от тях. — Виждаш ли? Хубаво ги виж! Където извадиха зъба отгоре, оставиха този отдолу, където липсва зъб отдолу, онзи отгоре е оставен. И така, чак до края. Виждаш ли?
Глокта издърпа назад бузите с пръст, за да може Тюфел да огледа добре състоянието на устата му.
— Работиха с мъничко длето. Малко по малко, ден след ден. Отне им месеци.
Глокта вдървено седна на стола и се усмихна широко.
— Чудесна работа, а? И каква ирония! Да ти оставят половината зъби в устата и пак да нямаш никаква полза от тях! Повечето дни ям супа. — Тюфел преглътна мъчително. По врата му се стече капка пот. — И това със зъбите е само началото. Сега пикая седнал, като жена. На тридесет и пет години съм, а не мога да стана от леглото без чужда помощ.
Глокта се облегна назад и присви от болка очи, докато изпъваше напред крака си.
— Всеки ден е един малък ад за мен. Всеки ден. Та така, наистина ли мислиш, че можеш да ми кажеш нещо, което да ме уплаши?
Без да бърза, Глокта огледа затворника си. Вече не е и наполовина така самоуверен.
— Признай — каза му той. — След това ще те качим на кораб за Англанд и после всички ще можем да поспим малко тази нощ.
Лицето на Тюфел пребледня почти колкото това на практик Фрост, но въпреки това остана безмълвен. Архилектор Сълт ще дойде всеки момент. Най-вероятно вече е на път за насам. Ако до пристигането му нямам подписано самопризнание… всички ще се качим на кораба за Англанд. В най-добрия случай. Глокта взе бастуна си в ръка и се изправи.
— Аз смятам себе си за творец в своята област, само че артистизмът отнема време, а вече изгубихме половината нощ, обикаляйки да те търсим из всички бордеи в града. За щастие практик Фрост има страхотен нюх и чувство за ориентация. Той може да надуши плъх и в кочина.
— Плъх в кочина — повтори като папагал Северард и оранжевите отблясъци от жарта се отразиха зловещо в очите му.