— Трябва да служа на страната си… — промърмори Джизал.
Баяз се засмя.
— Има и други начини да служиш на страната си, моето момче, които не изискват да се превръщаш в труп в общата купчина от тела в мразовития Север. Тръгваме утре.
— Утре? Но всичките ми вещи са…
— Не се безпокой, капитане — Баяз се отблъсна от масата и го потупа приятелски по рамото. — Вещите ти бяха свалени от кораба, преди той да отплува. Разполагаш с тази вечер да се приготвиш за тръгване, но не забравяй, че ще пътуваме с малко багаж. Ще вземеш оръжия, естествено, както и подходящи за път здрави дрехи. Гледай да си набавиш здрави ботуши. Но никакви униформи, боя се, че там, където отиваме, може да привлекат нежелано внимание.
— Не, разбира се — каза Джизал, неохотно. — Мога ли да попитам… къде отиваме?
— До Края на Света, момчето ми, Края на Света! — Очите на Баяз грейнаха възбудено. — И обратно, естествено… надявам се.
Кървавия девет
Едно кажи за Логън Деветопръстия и няма да сбъркаш — той е щастлив. Напускаха това място, най-накрая. Това стана ясно от един неразбираем разговор за Старата империя, за Края на Света и прочие. С две думи, той не знаеше къде точно отива, но това не беше важно. Всяко друго място го устройваше повече от този прокълнат град и колкото по-скоро тръгнеха, толкова по-добре.
Последният присъединил се към групата им не споделяше неговия ентусиазъм. Беше надменният младеж от портите, Лутар, онзи, който спечели играта с мечовете благодарение на шмекериите на Баяз. Откакто беше дошъл, не бе казал и две думи на кръст. Лицето му бе пребледняло и изопнато от напрежение. Стоеше като истукан на едно място, все едно имаше копие в задника, и зяпаше през прозореца.
Логън отиде полека до него. Ако ще тръгваш на път с някого, а вероятно и ще се биеш рамо до рамо с него, е важно първо да си поговорите, да се посмеете дори заедно. Така опознаваш човека, започваш да му вярваш. Доверието е това, което сплотява групата, и там в пустошта, то може да е разликата между живота и смъртта. Но такова доверие се гради бавно и трудно и Логън реши да почне отрано, още повече днес имаше добро настроение в излишък. Той застана пред прозореца до Лутар, загледа се в парка и се помъчи да измисли нещо общо помежду им, което да постави началото на едно почти невъзможно приятелство.
— Хубав е градът ти. — Не го мислеше наистина, но друго не му хрумна.
Лутар извърна поглед към него и го огледа надменно от глава до пети.
— Ти пък какво знаеш за него?
— Аз казвам, че мислите на всеки са еднакво важни.
— Хм. — Лутар го изгледа хладно и се усмихна подигравателно. — Явно по това се различаваме. — Той отново се обърна към прозореца.
Логън въздъхна дълбоко. Явно доверието ще се забави малко. Остави надменния младеж и пробва да заговори Кай, но чиракът се оказа почти толкова податлив, колкото и Лутар: седеше отпуснато на един стол и гледаше намръщено пред себе си.
— Сигурно чакаш с нетърпение да си идеш у дома? — попита Логън и седна до него.
— У дома — смотолеви апатично чиракът.
— Точно така, Старата империя… или каквото там беше.
— Нямаш представа какво е там.
— Ами може да ми разкажеш — каза Логън, като се надяваше да чуе разказ за тихи долини, селца и градове.
— Ужасно е. Само кръвопролития и беззаконие. Животът не струва и пукната пара.
Кръвопролития и беззаконие. Това му беше неприятно позната картина.
— Нямате ли император, или нещо подобно? — попита Логън.
— Има много. Непрекъснато се бият помежду си. Съюзяват се за седмица, ден, понякога час, преди да си забият един другиму нож в гърба. Когато падне един император, сменя го друг, след него идва трети и така до безкрай. А през това време хората бродят безнадеждни и бездомни, мизерстват, плячкосват и убиват. Градовете чезнат, великите творения от миналото лежат в руини, реколтата стои неприбрана и хората гладуват. Кръвопролития и предателство и така от векове. Враждите така са се задълбочили и са толкова оплетени, че вече никой не може да каже със сигурност кой кого мрази и защо. Вече дори нямат нужда от причина.
— Човек никога не знае. Нещата може да се оправят — направи последен опит Логън.
— Защо? — промърмори чиракът. — Защо?
Логън все още търсеше подходящ отговор, когато една от вратите рязко се отвори. Баяз огледа сърдито стаята.
— Къде е Малджин?
— Излезе — отвърна смутено Кай.
— Виждам, че е излязла! Мисля, че ти казах да я държиш под око!
— Но не ми казахте как — промърмори чиракът.
Баяз не обърна внимание на последното.
— Къде се е дянала тази проклета жена? Трябва да сме тръгнали до обяд! От три дни я познавам и вече успя да ме изкара от нерви! — Той стисна зъби и пое дълбоко въздух. — Ако обичаш, Логън, върви да я намериш. Намери я и я доведи.
— А ако не иска да дойде?
— Все ми е едно, ако искаш я носи на гръб! Ако искаш, докарай я с ритници обратно, все ми е едно!
Лесно е да се каже, но Логън не гореше от нетърпение да се пробва. И все пак, щом това е нужно, за да потеглят, по-добре да стане веднага. Той въздъхна дълбоко, надигна се от стола и тръгна към вратата.