Логън все още търсеше подходящ отговор, когато една от вратите рязко се отвори. Баяз огледа сърдито стаята.
— Къде е Малджин?
— Излезе — отвърна смутено Кай.
— Виждам, че е излязла! Мисля, че ти казах да я държиш под око!
— Но не ми казахте как — промърмори чиракът.
Баяз не обърна внимание на последното.
— Къде се е дянала тази проклета жена? Трябва да сме тръгнали до обяд! От три дни я познавам и вече успя да ме изкара от нерви! — Той стисна зъби и пое дълбоко въздух. — Ако обичаш, Логън, върви да я намериш. Намери я и я доведи.
— А ако не иска да дойде?
— Все ми е едно, ако искаш я носи на гръб! Ако искаш, докарай я с ритници обратно, все ми е едно!
Лесно е да се каже, но Логън не гореше от нетърпение да се пробва. И все пак, щом това е нужно, за да потеглят, по-добре да стане веднага. Той въздъхна дълбоко, надигна се от стола и тръгна към вратата.
Логън се притисна до стената и застанал в сянката, погледна към тясната уличка.
— Мамка му — прошепна той. Точно сега ли трябваше да стане това, точно когато най-после си тръгват оттук? Феро стоеше на двайсетина крачки от него, с гордо вдигната глава и по-намръщена от обикновено. Около нея имаше трима мъже. Бяха облечени в черно и носеха черни маски на лицата. Държаха палките си отпуснати надолу зад краката си, прикрити от погледа на Феро, но Логън не се съмняваше за какво точно са предназначени те. Чу как единият от мъжете изсъска нещо за мирно и тихо тръгване с тях. Логън примижа. Мирно и тихо не беше в стила на тази жена.
Замисли се дали да не се изниже обратно и да предупреди останалите. Не можеше да се каже, че харесва Феро, още по-малко дотолкова, че да му разбият главата заради нея. От друга страна, ако ги оставеше да си свършат работата, трима срещу един, колкото и здрава да бе жената, щяха да я смажат от бой и да я отведат кой знае къде, далеч преди да се е върнал с помощ. Тогава може никога да не се измъкне от този проклет град.
Логън прецени разстоянието, обмисли най-подходящия подход, прецени шансовете си, но дългото бездействие го бе направило по-бавен в мисленето. Още не бе готов с плана си, когато Феро изкрещя с пълно гърло, скочи върху един от мъжете и го повали по гръб на земята. Успя да му нанесе няколко здрави удара с юмрук в лицето, преди останалите двама да я хванат и изправят на крака. Тримата започнаха да се борят в тясната алея, ръмжаха, ругаеха, раздаваха си ритници и юмруци. Логън реши, че времето му за обмисляне е изтекло. Стисна зъби и затича към тях.
Падналият на земята се изправи и се отърси от замайването си, а през това време другите двама се опитваха да хванат Феро. Той вдигна високо палката си, изви назад гръб и се приготви да я стовари с всичка сила в главата на жената. Логън изрева и маскираното лице се извърна рязко към него. Очите му се ококориха от изненада, но той не можа да реагира. Рамото на Логън се вряза в ребрата му, краката му се отлепиха от земята и той полетя назад с разперени ръце. С периферното си зрение Логън забеляза единият от мъжете да замахва към него с палката си, но благодарение на изненадата му в удара нямаше никаква сила. Логън отклони дървото нагоре, гмурна се под ръката и нанесе мощен, плътен удар едновременно с двата си юмрука и право в маската на мъжа. Човекът падна назад като покосен. Логън сграбчи с две ръце черното му палто, вдигна го във въздуха и го запрати с главата надолу в стената. Маскираният отскочи от стената и се сгромоляса на паветата. Логън се извърна рязко, стисна юмруци и потърси третия. Видя го по очи на земята. Феро бе притиснала едното си коляно в гърба му, вдигаше главата му за косата и блъскаше лицето му в земята, като през цялото време не спираше да крещи някакви неразбираеми ругатни.
Логън я сграбчи за лакътя и я повлече след себе си. Феро се отскубна от хватката му и стисна юмруци. Дишаше тежко и от носа й течеше кръв.
— Какво си направила, мамка му? — изкрещя Логън.
— Нищо — сопна се тя.
— Нищо? — Логън предпазливо се дръпна крачка назад. — А за какво е всичко това?
— Не… знам. — Тя натърти всяка дума с грозния си акцент, преди да я изплюе яростно в лицето му. Изтри кръвта от устата си с опакото на ръката и замръзна. Логън се обърна и проследи погледа й. Нови трима маскирани тичаха към тях в тясната уличка.
— Мърдай, бял! — Феро побягна и Логън я последва. Какво друго му оставаше? Започна да тича. Ужасният бяг на преследвания. Раменете му настръхнаха в очакване на удар откъм гърба, дробовете му гълтаха въздуха на пресекулки, ехото от тежките стъпки на преследвачите изпълни цялата уличка.
Високите бели сгради профучаваха от двете му страни, а също прозорци, врати, статуи и градини. И хора, те крещяха уплашено, докато отскачаха встрани от пътя му или се прилепваха до стените. Логън нямаше представа нито къде е, нито накъде тича. От една входна врата изникна мъж с дебела папка в ръце и застана точно пред него. Сблъскаха се и се изтъркаляха едновременно в канавката. Хартията се разлетя навсякъде.