Глокта въздъхна, изръмжа тихо и се повдигна от стола с помощта на бастуна си.
— Успех — каза жената, докато минаваше покрай нея.
— Моля?
Тя кимна едва забележимо към вратата на кабинета.
— Днес е направо в отвратително настроение.
С отварянето на вратата гласът на архилектора нахлу в преддверието и се извиси от приглушено мърморене в пронизителен крясък. Секретарят се дръпна назад като ударен от шамар през лицето.
— Двайсет практици! — изкрещя архилекторът. — Двайсет! Сега трябваше вече да разпитваме тази кучка, а не да седим и да си ближем раните! Колко бяха практиците?
— Двайсет, архилек…
— Двайсет! Проклятие! — Глокта пое дълбоко въздух и се вмъкна тихомълком в кабинета. — Колко мъртви имаме? — Архилектор Сълт крачеше енергично из кръглия си кабинет и размахваше оживено ръце. Както винаги, беше облечен безупречно и изцяло в бяло. Май забелязвам едно косъмче, което не е добре пригладено, може би дори две. Днес май наистина е бесен. — Колко са?
— Седем — смотолеви началник Гойл, прегърбен на стола си.
— Една трета! Една трета! Колко ранени!
— Осем.
— Повече от половината от останалите! И срещу колко противници?
— Всичко са били шест…
— Нима? — Архилекторът удари с юмрук по масата и се надвеси над свития началник. — Аз чух за двама! Двама! — извика той и продължи да обикаля около масата. — И двамата диваци! Двама са били! Един бял и една черна жена! Жена!
Сълт яростно срита стола до този на Гойл и той се разклати напред-назад.
— Но най-лошото, има куп свидетели на този срам! Не бях ли пределно ясен, като казах да се действа дискретно? Коя част от думата „дискретно“ не разбрахте, Гойл?
— Но, архилекторе, обстоятелствата не могат…
— Не могат? — писъкът на Сълт се извиси с цяла октава. — Не могат? Как смееш да ми пробутваш това не могат, Гойл? Поисках дискретно изпълнение, а ти ми сервира кърваво клане из половин Агрионт, при това без никакъв резултат! В момента изглеждаме като пълни глупаци! По-лошо, като безсилни глупаци! Враговете ми във Висшия съвет няма да се поколебаят и секунда да използват този фарс срещу мен. Маровия вече започна да създава неприятности, този дърт празнодумец, хленчи за свободи и озаптяване на властта и така нататък! Проклети адвокати! Ако получат своето, ще сме с вързани ръце! И ти им помагаш, Гойл! А аз шикалкавя, извинявам се, опитвам се всячески да покажа нещата в по-добра светлина, ама под каквато искаш светлина го поставяй, лайното си е лайно! Имаш ли представа какви ги натвори? Колко месеци упорит и тежък труд опропасти?
— Но, архилекторе, нали те сега си тръгнаха от…
— Но ще се върнат, кретен такъв! Да не мислиш, че е минал през всичките тези неприятности, просто за да си тръгне и да не се върне повече, глупак такъв? Да, тръгнаха си, идиот такъв, но отнесоха със себе си и всички отговори! Кои са, какво искат, кой стои зад тях! Тръгнаха си, така ли? Тръгнаха си? Проклет да си Гойл!
— Ужасно съм виновен, Ваше високопреосвещенство.
— Много повече от виновен си, Гойл!
— Мога само да моля за извинение.
— Имаш късмет, че не молиш за извинение над някой бавен огън! — Сълт го изгледа с отвращение. — А сега се махни от очите ми!
Подвил опашка, Гойл напусна кабинета, но не преди да хвърли на Глокта един пълен с неприкрита омраза поглед на излизане. Довиждане, началник Гойл, сбогом. Яростта на архилектора не би могла да се излее над по-заслужил кандидат. Глокта не сдържа ехидната си усмивка, докато проследи с очи излизащия Гойл.
— Забавно ли ти е? — Гласът на Сълт бе пълен с хлад, докато подаваше ръката си с големия лилав камък на Глокта.
— Не, разбира се, Ваше високопреосвещенство. — Глокта се наведе и целуна пръстена.
— Хубаво, защото повярвай ми, аз не виждам нищо смешно! Ключове? — усмихна се ехидно той. — История? Свитъци? Какво ме бе прихванало, та се доверих на глупостите ти?
— Разбирам, архилекторе, моля за извинение. — Глокта бавно пристъпи към току-що освободения от Гойл стол.
— Извиняваш се, така ли? Днес всички се извиняват! Но какво печеля аз от това? По-малко извинения и повече резултати, това искам аз! А като си помисля какви големи надежди имах за теб! Но това е положението, предполагам, сега ще трябва да продължим с каквото разполагаме.
В смисъл? Глокта не каза нищо.
— Имаме проблеми. Сериозни неприятности на юг.
— На юг, архилекторе?
— Дагоска. Положението е критично. Войските на Гуркул се струпват на полуострова. Вече превъзхождат по численост местния ни гарнизон десет към едно, а всичките ни части в момента са съсредоточени в Англанд. Три полка от Кралската гвардия са постоянно в Адуа, но ситуацията със селячеството в Мидърланд излиза от контрол и не можем да си позволим да ги изпратим другаде. Доскоро началник Давуст ме държеше в течение с ежеседмични писма. Той, Глокта, беше моите очи и уши в Дагоска. Подозираше, че в града се готви заговор. Конспирация за предаване на Дагоска в ръцете на императора. Преди три седмици писмата секнаха, а вчера разбрах, че Давуст е изчезнал. Изчезнал! Началник от Инквизицията! Просто се е изпарил! Сега съм сляп, Глокта. Лутам се в тъмното, при това в такъв жизненоважен момент! Имам нужда от някого там, на когото мога да вярвам, разбираш ли?