— Тези разбойници ли са? — Кай се надвеси от седлото с облещени от страх очи.
— Ти си скапаният оракул, ти кажи — изсъска му Логън.
Парцаливите мъже спряха на крачка-две пред тях. Този с островърхия шлем изглежда командваше парада.
— Хубав кон — изръмжа той. — Ще ни го заемете ли?
Онзи с копието се ухили и хвана оглавника на животното.
Нещата отиваха на много зле. Само преди миг това изглеждаше почти невъзможно, но ето как съдбата му изигра поредния си номер. Логън се усъмни, че Кай ще е от някаква полза при битка. Това го оставяше сам срещу трима — ако не повече, — при това въоръжен само с нож. Ако не предприемеше нищо, двамата с Малакус щяха да свършат ограбени, а по-вероятно и мъртви. Няма какво да се заблуждава.
Логън отново огледа тримата разбойника. Те не очакваха съпротива — не и от двама невъоръжени. Копието сега сочеше встрани, а мечът — надолу към земята. За брадвата не знаеше, така че трябваше да разчита на късмет с нея. Тъжно е, като се замисли човек, че онзи, който атакува първи, обикновено удря последен. Логън се обърна към онзи с шлема и изплю духа на огъня в лицето му.
Пламъците се разпалиха от въздуха и лакомо обгърнаха разбойника. Главата му зацвърча и мечът издрънча върху камъните на пътя. Мъжът отчаяно започна да дере с нокти лицето си и ръцете му също се запалиха. С остър писък той затича наоколо.
Изплашен от пламъците, конят на Кай изпръхтя силно и се дръпна назад. Кльощавият разбойник залитна, зяпнал от изненада. Логън го връхлетя, сграбчи с две ръце дръжката на копието и го удари с глава в лицето. Усети как носът на кльощавия изхрущя при сблъсъка с челото му, преди собственикът му да политне назад с окървавено лице. Логън дръпна рязко копието към себе си и пресрещна връхлитащия след него разбойник с широка дъга на изпънатата си дясна ръка. Ударът намери гърлото на нещастника и той с хъхрене се свлече на земята. Логън изтръгна копието от ръцете му.
Усетил движение зад себе си, Логън се хвърли на земята и се превъртя вляво. Брадвата изсвистя над главата му и остави дълбока кървава резка по тялото на коня, като при това отвори катарамата на ремъка, придържащ седлото. Понесен от инерцията на брадвата си, Циреят залитна встрани. Логън скочи към него, но стъпи накриво, изкрещя от болка и залитна като пиян. В този момент една стрела профуча на сантиметри от лицето му и изчезна в храсталака от другата страна на пътя. Стрелата дойде откъм дърветата зад него. Конят започна да пръхти и да блъска с копита, след което се понесе напред в бесен галоп. Седлото се свлече настрани и Малакус Кай с крясък излетя в храстите.
Логън нямаше време да се тревожи за него сега. С яростен рев и насочено напред копие, той се хвърли към разбойника с брадвата. Циреят успя в последния момент да вдигне острието и да избие върха на връхлитащото го копие встрани, но не достатъчно. Назъбеният връх го прониза през рамото и го завъртя. Чу се остро изпукване и дръжката на копието се счупи на две. От засилката Логън изгуби равновесие и полетя напред, като при това повлече със себе си и разбойника. При приземяването върху него, стърчащото от плешката на Цирея острие сряза дълбока бразда в скалпа на Логън, който, без да обръща внимание, възседна онзи с брадвата, сграбчи с две ръце сплъстената му коса, издърпа силно назад главата му и с рязко движение блъсна лицето му в един камък. След това скочи на крака и избърса кръвта от очите си. Направи го съвсем овреме, за да види как втора стрела излита измежду дърветата и се забива в намиращия се само на около метър от него дънер. Логън затича към стрелеца. Сега го видя — беше момче на не повече от четиринайсет, тъкмо се пресягаше за нова стрела. Логън извади ножа си. Малкият успя да постави стрелата на тетивата въпреки паниката, която струеше от облещените му очи, но после изпусна лъка и стрелата се изхлузи покрай ръката му. Момчето я изгледа силно изненадано. Логън бе съвсем близо. Хлапето замахна с лъка си към него, но той се сниши, скочи напред и като стисна здраво ножа с две ръце, замахна право нагоре. Острието се заби под брадичката на стрелеца и от силата на замаха го вдигна във въздуха. След миг се чу изпукване на врат. Малкият се строполи върху Логън, който усети как при падането назъбеното острие на собствения му нож го поряза по ръката. Кръвта плисна навсякъде — кръв от раната на главата на Логън, кръв от раната на ръката му, кръв от зеещата рана във врата на момчето. Логън се изправи със залитане и се подпря на ствола на едно дърво. Дишаше тежко, сърцето му биеше лудешки, а ушите му бучаха от нахлулата в главата кръв. Стомахът му се преобърна.