Гласовете спряха внезапно и Джизал надяна една неубедителна усмивка на лицето си. Начало на ужаса. Вратата се отвори.
По някаква причина Джизал очакваше да види една по-ниска и по-закръглена версия на майор Уест, облечена в рокля. Оказа се, че жестоко се е заблуждавал. Тя може би беше една идея по-пълна от общоприетата за модерна в момента фигура. Сега бяха на мода кльощавите момичета. Но в никакъв случай не беше дебела. Ни най-малко. Имаше тъмна коса и тъмна кожа, малко по-мургава от общоприетото. Джизал знаеше, че една млада дама трябва всячески да избягва слънцето, но сега, като гледаше сестрата на Уест, не можеше да се сети за основателна причина за това. Очите й бяха тъмни, почти черни. Този сезон сините очи се смятаха за върховна красота, но нейните блестяха така омайно в полумрака на коридора.
Тя се усмихна. Дори усмивката й бе нетипична. Едното ъгълче на устните й се издигна по-високо от другата част на устата. Джизал се почувства малко неловко от нея, все едно тя знаеше нещо забавно, а той не. Въпреки това, зъбите й бяха прекрасни, бели и блестящи. Раздразнението на Джизал бързо се стопи. Колкото повече я гледаше, толкова по-хубава му се струваше и толкова по-малко здрава мисъл оставаше в главата му.
— Здравейте — каза тя.
Джизал отвори леко уста, по-скоро по навик, но не успя да каже нищо. Главата му беше напълно изпразнена от мисъл.
— Вие трябва да сте капитан Лутар.
— Ъ…
— Аз съм сестрата на Колем, Арди. — Тя се плесна по челото. — Ама и аз съм една, Колем със сигурност ви е казал всичко за мен. Знам, че двамата сте големи приятели.
Джизал смутено погледна към майора, който смръщено отвърна на погледа му с известна доза раздразнение. Нямаше никакъв смисъл да й казва, че до тази сутрин дори не бе и подозирал за нейното съществуване. Джизал се напъна да скалъпи какъв да е уместен отговор, но нищо не му дойде на ума.
Арди го хвана под ръка и го въведе в стаята, като през цялото време не спираше да говори.
— Знам, че вие сте отличен фехтовач, но също така ми бе казано, че умът ви е дори по-остър от сабя. При това, до такава степен, че върху приятели използвате само оръжието си, тъй като умът ви би имал още по-смъртоносен ефект. — Тя го изгледа очаквателно.
Последва мълчание.
— Е, ами — смотолеви Джизал. — Да, дуелирам се малко. Ужасно. Никак не ме бива.
— Май е станала някаква грешка, попаднала съм на грешния човек. Това май е просто някой градинар. — Тя огледа Джизал със странно изражение на лицето. Трудно за разгадаване изражение. Може би с подобен поглед Джизал би оглеждал кон за продан: предпазлив, анализиращ, съсредоточен и леко надменен. — Очевидно тук дори градинарите носят великолепни униформи.
Джизал бе почти сигурен, че в тези думи се крие някаква обида, но умът му беше прекалено ангажиран с измислянето на остроумен отговор, за да отдели повече внимание на това. Знаеше, че ако не проговори сега, го чака един дълъг следобед на неловко мълчание. И той отвори уста, осланяйки се на късмета си.
— Съжалявам, ако ви изглеждам смаян, но майор Уест е така невзрачен. Как да очаква човек, че има толкова красива сестра?
Уест се засмя с глас. Сестра му вдигна една вежда и започна да отброява на пръсти.
— Да видим, премерена обида към брат ми, не е зле. Посвоему забавен, добре. Откровен, глътка свеж въздух в днешно време. Не пести комплименти по мой адрес, което, разбира се, е чудесно. И накрая, малко закъсня. Като цяло, заслужаваше си чакането. — Тя погледна Джизал в очите. — Този следобед може и да не се окаже пълна загуба на време.
Джизал не бе сигурен, че последният коментар му допадна, също така не харесваше как тя го гледа. От друга страна, харесваше му той да я гледа, с две думи, бе готов да прости много. Жените, които познаваше Джизал, рядко успяваха да кажат нещо умно. Предполагаше се, че са обучени да се усмихват, да кимат с глава и да слушат, докато мъжете говорят. И като цяло, той не възразяваше срещу тези порядки, но остроумието подхождаше добре на сестрата на Уест и Джизал установи, че тя, меко казано, бе успяла да събуди любопитството му. Дебела и заядлива вече не присъстваха в менюто, нямаше две мнения по въпроса. Колкото до недодялана, е, когато си красив, никой не те смята за груб и недодялан, по-скоро за… нестандартен. Започваше да мисли, че, както тя самата каза, този следобед може и да не се окаже пълна загуба на време.