Глокта кимна одобрително.
— Изглежда честен — каза той. Но не чак толкова, че да му се доверя да ме сложи във ваната. Вие готов ли сте да му се доверите за такова нещо, Ваше високопреосвещенство?
— Да — каза Сълт и наля две чаши ароматно червено вино. — Той ще е много ценен за нас. А в допълнение, успях да уредя и съпричастен на каузата ни нов началник на Монетния двор. Чувам, че в Текстилната гилдия направо са се побъркали от ярост. Маровия, и той не е много щастлив, негодникът. — Сълт се изхили тихо под носа си. — Само добри новини и всичките благодарение на теб, Глокта.
Архилекторът подаде на Глокта едната чаша.
Отрова? Бавна и мъчителна смърт с много гърчене и повръщане по прекрасната мозайка на пода на архилектора? Или просто ще се просна по очи на масата му?
Но Глокта нямаше много избор, освен да грабне чашата и да отпие решително. Вкусът на виното беше непознат, но приятен. Сигурно е донесено от някоя красива и далечна страна. Е, ако умра тук горе, поне няма да ми се наложи да слизам обратно по всички тези стъпала. Но Сълт също отпи от виното, с охота и усмивка на уста. Явно ще изкарам и този следобед.
— Да, първите стъпки са направени успешно. Настават страшни времена, но опасността и възможността често вървят ръка за ръка. — Глокта долови странна тръпка по гърба си. Страх? Амбиция? Може би по малко и от двете? — Нуждая се от някой, който да ми помогне да наредя нещата. Човек, който не се бои от началниците в Инквизицията, от гилдиите, дори от самата Камара на лордовете. Някой, на когото да разчитам, че ще действа ловко, дискретно, същевременно безкомпромисно и безмилостно. Човек, предан на Съюза и без приятели във властта. Някой мразен от всички? Някой, който да понесе удара, когато нещата тръгнат надолу? Човек, на чието погребение няма да се съберат много оплакващи? Нуждая се от независим инквизитор, Глокта. Някой, който да действа над началниците, но с пълната ми подкрепа. Инквизитор, подчинен само на мен. — Архилекторът повдигна вежда, все едно, че мисълта току-що му е хрумнала. — И като се замисля, ти си изключително подходящ за поста. Какво ще кажеш?
Ще кажа, че човекът на този пост ще си навлече страшно много врагове, а ще има само един съюзник. Глокта отправи поглед в архилектора. Ще кажа също, че този съюзник няма да е чак толкова надежден. Човекът на такъв пост няма да доживее до дълбока старост.
— Мога ли да обмисля това предложение?
— Не.
Опасност и възможност вървят ръка за ръка…
— В такъв случай, приемам.
— Отлично. Вярвам, че това е началото на едно дълго и ползотворно сътрудничество. — Сълт се усмихна над ръба на чашата си. — Знаеш ли, Глокта, от всички гилдии, за най-противна намирам Текстилната. Уестпорт влезе в Съюза главно под тяхно влияние, а благодарение на парите от Уестпорт спечелихме войната с Гуркул. Естествено, кралят ги възнагради с безценни търговски права, но от тогава насам арогантността им е направо непоносима. Човек ще рече, че едва ли не сами са воювали в тази война, така са се възгордели и толкова много си позволяват. Почетна гилдия на търговците на платове — с насмешка каза Сълт. — Хрумна ми, след като твоят стар приятел Рюз ни осигури всичко необходимо, за да ги подхванем здраво, сега ще е направо срамота, ако ги оставим да се измъкнат безнаказано.
Глокта бе силно изненадан, но направи всичко по силите си да скрие това. Да отидем още по-напред? Защо? Гилдиите се измъкват, продължават да плащат и всички са доволни. При сегашното положение, те са изплашени и слаби — чудят се кого ли е назовал Рюз, кой ли ще е следващия в стола на Инквизицията. Ако ги притиснем повече, те ще бъдат сериозно настъпени, вероятно напълно унищожени. И ще спрат да плащат, а тогава много хора ще са недоволни. Някои от които в същата тази сграда.
— Веднага мога да продължа с разследването, Ваше високопреосвещенство, ако желаете. — Глокта отпи от виното. Беше наистина чудесно.
— Трябва да подходим много внимателно и категорично. Парите на гилдията текат като мляко. Търговците на платове имат много приятели, дори сред най-високите кръгове на властта. Брок, Хюгън, Ишър, някои от най-високопоставените мъже в страната. За всички тях се знае, че бозаят от тази крава. А какво става, когато млякото секне — телетата започват да мучат. — На лицето на Сълт грейна жестока усмивка. — Но всички подрастващи трябва да се научат на дисциплина, понякога трябва насила да плачат… кого е посочил в самопризнанията си този червей Рюз?