Выбрать главу

Вторият син на Бетод насочи презрението си към Първия магус.

— Баща ми няма да остане доволен, Баяз! Да караш хората ми да чакат отвън пред портата, не е проява на уважение!

— Това е, защото почти не изпитвам такова, принц Калдер — отвърна спокойно магьосникът. — Но, моля, не се отчайвай. Последният ви вестоносец не бе допуснат и до моста даже, така че имаме напредък.

Калдер го погледна навъсено.

— Защо не се отзоваваш на повика на баща ми?

— Напоследък времето ми е така оскъдно. — Баяз протегна напред жълтия венец. — Да не мислиш, че тези неща сами се правят, а?

На принца не му бе никак забавно.

— Моят баща — прогърмя гласът му, — Бетод, крал на северняците, ти заповядва да се явиш пред него в Карлеон! — Калдер се покашля. — Той няма да…

Отново се изкашля.

— Какво? — попита Баяз. — Говори, момче!

— Той заповядва… — Принцът продължи да кашля и да се дави. Сложи ръка на гърлото си. Въздухът сякаш беше застинал.

— Заповядва, значи? — Баяз се намръщи. — О, велики Ювенс, върни се от земята на мъртвите. Той да заповядва на мен. — Изражението на магьосника стана още по-мрачно и Логън едва се удържа да не се дръпне назад. — Нито ти можеш да ми заповядваш, нито баща ти, за какъвто и да се смята в момента.

Калдер се свлече на колене, с разкривено лице и плувнали в сълзи очи. Баяз го изгледа от глава до пети.

— И какво мрачно облекло само, да не е умрял някой? На! — Той хвърли венеца на главата на принца. — Малко цвят може да ти оправи настроението. И кажи на баща си да дойде лично. Не си губя времето с глупаци и по-малки синове. Старомоден съм в това отношение. Обичам да говоря с главата на коня, не със задника. Разбра ли, момче?

Калдер бе започнал да поляга на една страна, със зачервени и изхвръкнали навън очи.

— Можеш да си вървиш. — Първият магус махна към него с ръка.

Принцът изду гърди, като си поемаше въздух на пресекулки. Разкашля се и се надигна на крака. После със залитане забърза към коня и се метна на седлото със значително по-малко грация, отколкото на слизане. Калдер препусна към портата, извърна се и хвърли през рамо кръвнишки поглед, но сега, със зачервено като зашлевен задник лице, заплахата му нямаше кой знае какъв ефект. Логън осъзна, че се е ухилил до уши. От много отдавна не се беше забавлявал така.

— Разбирам, че можеш да говориш с духовете.

Това свари Логън неподготвен.

— А?

— Да говориш с духовете. — Баяз поклати глава. — Рядка дарба в днешно време. Как са те?

— Кои… духовете ли?

— Да.

— Гаснат бавно.

— Ще заспят скоро, значи, а? Магията изтича от този свят. Това е естественият ход на живота. С годините познанията ми растат, а силата ми намалява.

— Калдер изглеждаше впечатлен.

— Ба — махна с ръка Баяз, — нищо работа. Малко номерца с въздух и плът, лесна работа. Не, вярвай ми, магията се отдръпва. Факт е. Природен закон. И въпреки това има сто различни начина да счупиш яйце, нали приятелю? Ако единият не свърши работа, пробваш друг.

Логън вече не беше сигурен за какво говорят, но бе твърде уморен, за да попита.

— Точно така — промърмори Първият магус, — сто различни начина да счупиш яйце. И като стана дума, изглеждаш ми гладен.

При самото споменаване на храна устата на Логън се напълни със слюнка.

— Да — смотолеви той. — Бих хапнал.

— Разбира се. — Баяз го шляпна приятелски по рамото. — А след това, може би една баня? Не че нещо ни засяга, но по мое мнение нищо не действа така успокояващо след дълго ходене като горещата вода, а ти, подозирам, доста си повървял. Ела с мен, господарю Логън Деветопръстия, тук си в безопасност.

Храна. Баня. В безопасност. Логън едва се сдържа да не се разридае, докато вървеше с възрастния мъж към библиотеката.

Добър човек

Беше много горещ ден. Слънцето грееше ярко през многото крила на прозорците и хвърляше кръстовидни отблясъци по дървения под на стаята за аудиенции. Минаваше пладне и помещението беше нажежено и душно като кухня.

Лицето на Фортис дан Хоф, дворцовият шамбелан, беше силно зачервено. Той се потеше обилно в украсената си с кожи дворцова мантия и цял следобед беше в отвратително настроение. Харлен Мороу, неговият секретар за аудиенциите, изглеждаше дори по-потиснат, но все пак освен с жегата той се бореше и със страха си от Хоф. И двамата изглеждаха посвоему изтерзани, но поне можеха да седят.

Майор Уест също се потеше в пищната си парадна униформа. В продължение на вече два часа той стоеше в тази поза, със скръстени на гърба ръце, стиснал зъби, докато лорд Хоф продължаваше да мрънка навъсено, да се жалва и да крещи на искащите аудиенция и всички останали, изпречили му се пред очите. За кой ли път този следобед, на Уест от душа и сърце му се прииска да лежи под някое голямо дърво в парка със силно питие в ръка. Или дори под някой ледник, закопан насред ледовете му. Където и да е, само не тук.