В противоположния край на стаята, скръстил големите си ръце пред гърдите, стоеше практик Фрост. С емоционалност колкото на каменен блок, той кимна на Глокта, който на свой ред също отвърна с кимване. Между двамата имаше издраскана и изпоцапана дървена маса със завинтени за пода крака и два стола от двете й страни. На единия от столовете седеше дебел гол мъж. Ръцете му бяха здраво вързани зад гърба, а на главата му беше нахлузен кафяв чувал от зебло. Единственият звук в помещението беше учестеното, заглушено дишане на мъжа. В стаята беше студено, но онзи се потеше.
Както и би трябвало.
Глокта докуцука до другия стол, бавно облегна бастуна си на ръба на масата и после бавно и болезнено, много внимателно, седна на стола. Изпружи врат първо вляво, после вдясно и остави тялото си да се свлече и заеме доближаваща се до удобството поза. Ако инквизитор Глокта можеше да стисне ръката на един човек, който и да било, би избрал изобретателя на стола. Този човек направи живота ми почти поносим.
Фрост безшумно излезе от ъгъла на стаята и хвана между тлъстия си палец и показалец свободния край на кафявия чувал. Глокта кимна и практикът с рязко движение свали чувала от главата на Салем Рюз, който започна да мига от ярката светлина.
Долно, свинско, грозно личице. Ах, Рюз, грозно прасе такова. Ах, ти, ужасна свиня. Обзалагам се, че вече си готов да си признаеш. Готов си да говориш чак докато не ни писне да те слушаме. Отстрани на бузата на мъжа имаше голяма синина, имаше и втора, на челюстта, под двойната му брадичка. Влажните му очи привикнаха към ярката светлина и разпознаха седналия срещу него Глокта. Лицето на Рюз се изпълни с надежда. Злощастна, погрешно отправена надежда.
— Глокта, трябва да ми помогнеш! — жално изхленчи Рюз и се наведе напред, доколкото му позволяваха вързаните зад гърба ръце. Думите му излязоха отчайващо завалени от устата. — Аз съм несправедливо обвинен, знаеш го, невинен съм! Дошъл си да ми помогнеш, нали? Ти си ми приятел! Ти имаш влияние тук. Ние сме приятели, приятели сме! Можеш да се застъпиш за мен! Аз съм невинен, погрешка обвинен! Аз…
Глокта го прекъсна с вдигане на ръка. После се вгледа в познатото лице на практик Фрост, все едно за пръв път го виждаше. Обърна се към него.
— Трябва ли да познавам този човек?
Големият албинос не отговори. Долната половина на лицето му беше скрита зад маската на практик, а по горната не се четеше никакво изражение. Розовите, мъртви като на труп, очи на Фрост бяха приковани в затворника. Не беше мигнал нито веднъж, откакто Глокта влезе в стаята. Как го прави?
— Това съм аз, Рюз! — просъска дебелият, обзет от паника. Гласът му се изви във фалцет. — Салем Рюз, познаваш ме, Глокта! Бяхме заедно през войната, преди… знаеш… ние сме приятели! Ние…
Глокта отново го прекъсна с вдигане на ръка и се облегна назад в стола си. Започна да почуква с нокът по един от малкото му останали зъби, симулирайки дълбок замисъл.
— Рюз. Името ми е познато. Търговец, член на Текстилната гилдия. Заможен човек. Сега си спомням… — Глокта се наведе напред и направи драматична пауза. — Човекът е предател! Беше арестуван от Инквизицията, а имуществото му конфискувано. Обвинен е в конспирация за избягване на кралски данъци.
Долната челюст на Рюз провисна.
— Кралски данъци! — изкрещя Глокта и удари с ръка по масата.
Дебелакът го зяпна с ококорени очи и прокара език по един от зъбите си. Горе, вдясно, втория отзад напред.
— Но къде останаха добрите маниери? — Въпросът на Глокта не беше предназначен за никого конкретно. — Ние може и някога да сме се познавали, може и не, въпросът е, че не сте били представен на асистента ми. Практик Фрост, запознайте се с този човек.
Ударът дойде с отворена ръка, но беше достатъчно силен, за да свали Рюз от стола. Столът му се разклати и изтрака по пода, но остана прав. Как е възможно това? Да събориш човек на земята с един удар, без дори да поместиш стола, на който седи? Рюз се просна по очи на пода и от залепеното за плочите му лице се разнесе хриптене.
— Прилича на изхвърлен на брега кит — коментира разсеяно Глокта.
Албиносът хвана Рюз под мишницата и с едно движение го вдигна във въздуха и го метна обратно на стола. Бузата му беше сцепена и от раната се процеждаше кръв, но сега в свинските му очи се четеше твърда решимост. Ударите обикновено размекват хората, но при някои имат обратен ефект. Никога не бих си помислил, че този тук е от вторите. Животът е пълен с изненади.