От прост селянин, който притежаваше в околността на Шьонхаузер едно незначително стопанство, наследено от бащата, той се беше издигнал до един от най-богатите земевладелци и индустриалци в Берлин. Негова собственост бяха голям брой имения, тухларници и пивоварници, богатството му растеше от ден на ден и го правеше подобен на малък крал. Господин търговският съветник наистина често се чувстваше такъв, но ако само неговата „кралица“ беше малко по-друга. Вярната съпруга за голямо негово огорчение нямаше нищо кралско в себе си и затрудняваше неизказано неговото и на децата — търговският съветник имаше и един син — положение в обществото, към което той с пламенно честолюбие се стремеше.
Госпожа Шарлоте Хинцдорф беше на младини едно хубаво момиче, работлива и похватна. Тя бе работила ден и нощ като обикновена ратайкиня в малкото имение на Хинцдорф и бе допринесла много за полагане основите на благосъстоянието. Ала умът й не бе нараствал успоредно с богатството, тя си бе останала простата жена от народа, и въпреки големите усилия на търговския съветник не бе се отдало да запълни празнините в образованието и обществената стойност на преданата съпруга.
Госпожа Шарлоте се задоволяваше с малкото, което знаеше и се ужасяваше от всички модерни неща, и от благолепните обноски на своя мъж и на децата си. Тя вземаше участие, където се налагаше, инак обаче все още държеше енергично скиптъра в кухнята и зимника, както едно време в малкото бедно стопанство, и често работеше ден и нощ, сякаш трябваше да изкарва с пот на челото хляба си.
Госпожа Шарлоте Хинцдорф, облечена в корава коприна, отрупана със скъпи брилянти, стоеше с усмихнато лице до своя мъж, чиято бяла жилетка беше украсена със светли брилянтни копчета, и слушаше търпеливо бърборенето на гостите, които й говореха всевъзможни приятни неща за прелестната невяста и знатния зет. Да, знатен и хубав беше нейният зет, граф Бартенщайн, ала госпожа Шарлоте не му се радваше много. Тя не можеше да се освободи от неприятното чувство, че той гледа с безкрайна насмешка и дълбоко презрение всички тях, дори и Андреа, която въпреки всичко, беше толкова хубава и тъй страшно умна.
Съпругата на търговския съветник въздъхна дълбоко в твърдата копринена рокля, която стягаше силно нейната едра, възпълна снага. Върху широкото, добродушно лице с малки, сини очи внезапно се разля пламенната червенина на страха и гласът на госпожа Шарлоте пресипна съвсем, макар тя да се мъчеше да овладее безпокойството си и да не откаже полагащото се на гостите приветливо внимание.
Нещо от светия венчален обред се отразяваше още върху лицето на младата невяста, когато тя, под ръка със своя съпруг, влезе в осветената от безбройни свещи трапезария, след като бяха приели всеобщите поздравления.
— Щастлива ли си? — пошепна й почти нежно младоженецът, когато седна до нея.
Тя го погледна усмихнато в очите и той стисна любовно ръката й. Едно силно чувство на щастие, гореща благодарност към русата, красива жена до него се надигна внезапно в гърдите му. Сега всички негови мечти и надежди се бяха сбъднали. Той се беше избавил от тежките, потискащи житейски грижи. Тъстът беше покрил всички негови задължения по един великодушен и тактичен начин — графът трябваше да признае това на този еснаф, както скрито в себе си го наричаше. Освен голямото състояние в налични нари, което съставяше зестрата на Андреа, неговият тъст бе му предал днес и един документ, с който му подаряваше имението Фалкенхаген; само това имение по доходността си представляваше едно огромно състояние. Вилата на улицата при зоологическата градина, в която щеше да се настани младата съпружеска двойка след връщането си от сватбеното пътешествие, беше, въпреки изтънчената и луксозна обстановка, дреболия в сравнение с този наистина княжески сватбен подарък, с който днес Хинцдорф изненада младите. Сърцето на Еберхард беше преизпълнено от благодарност, вълнение и радост. Сега животът и светът се разкриваха в целия си блясък пред него. Сега нищо вече не можеше да го сполети. Отстранена е всяка грижа, забравено е всичко мрачно. Оставаше му само да живее и да се наслаждава.
За пръв път днес той беше докоснал с устните си дебелата, месеста ръка на тъща си, без да изтръпне.
Неочаквано неговият поглед срещна този на приятеля му Халфдан Ериксон, който го разглеждаше внимателно от другия край на трапезата. Еберхард загуби нишката на мислите си. Колко странно го гледаше Ериксон и какво своеобразно държание показваше той въобще! Той трябваше просто да го принуди да дойде на сватбата му.