Той държеше треперещата й ръка в своята и погледите им потънаха един в друг. Еберхард трябваше да надвие със сила желанието си да притисне смело до гърдите си това нежно създание и да изтръгне с целувки от устните й признанието, че го обича.
— Когато се върна, Тина — прекъсна той мълчанието, настъпило от смущението на двамата, и помилва леко с ръка, като за благослов, нейните вълнисти коси, — ще ви питам нещо повече. Дотогава бдете над моето дете, закриляйте го, и ми запазете обичта си.
Тя се усмихна през сълзи и той взе двете й ръце и ги целуна с горещи устни. После те се разделиха.
Тина тръгна дълбоко развълнувана към Волфсег, а той стоеше със светнал поглед и гледаше подире й, докато тя изчезна в есенния парк. В сините му очи се таеше велика, радостна надежда и твърда воля.
Ликуваща песен, мощна радост се надигаше в гърдите на Тина, въпреки всичките й страдания. Сега нищо вече не можеше да я сполети! Сега светът можеше да дойде и да я оскърбява — тя няма да трепне. Защото сърцето й беше преизпълнено от блаженство. И ако той никога, никога не се върне, ако тази раздяла беше навеки, все пак тя никога няма да се почувствува злочеста.
Тя вървеше сякаш унесена в златен сън. Не я засегна и това, че баронеса Волфсег я посрещна с мрачен поглед и започна да я хока по един небивал начин. За баронесата беше нечувана волност, че Тина се е решила да отсъствува цяла нощ без разрешение. Господин баронът, който снощи неочаквано се завърнал от пътуването си, бил извън себе си. Впрочем тя знаела вече от сина си, къде е миткала цялата нощ.
— В „Зимната градина“! Та нямате ли представа, какво значи, когато едно младо момиче, което, като вас, има достъп в най-доброто общество, отива само в „Зимната градина“? Ах, да, вие не сте била там сама, срещнала сте се с вашия любовник. Зная го. Ото ми разказа всичко!
— Тъй? Тогава госпожа баронесата сигурно знае, че барон Ото е прелъстителят и любовникът на моята малка сестра, която е балерина в „Зимната градина“? Тогава госпожа баронесата сигурно знае, че тъкмо той я води към провала, след като я откъсна от сърцето на бедната й, злочеста майка? Госпожа баронесата сигурно знае, че нейният син е негодник, безскрупулен безчестник?
— Безсрамнице! — кипна баронеса Сома.
— Какво става с Ото? — запита един дълбок глас откъм вратата и барон Йобст фон Волфсег влезе в стаята.
Тина изтича радостно към барона. Сега тя се чувствуваше закриляна, сега имаше здрава опора.
— Успокой се, дете — рече той кротко. Гласът му сякаш трепереше. — Тази жена там — продължи той, като посочи Сома, — не ще може занапред да ви стори нищо с омразата си.
— Какво значи това, Йобст? — изкрещя баронесата. — Ти се застъпваш рицарски за тази особа, която нощем скита сама из Берлин?
— Моля — отвърна хладно баронът, който все още държеше треперещата ръка на Тина, — бъди така добра да повикаш веднага тук твоя хубостник. Имам да говоря много нещо с него.
— Но не и в присъствието на тая особа! Махни тая твар от очите ми!
— Тина ще остане! — заповяда баронът. — Това, което имам да говоря с него, засяга и нея.
Госпожа Сома натисна звънеца.
— Помолете младия господар да дойде веднага тук! — заповяда тя на прислужника.
После със стиснати устни погледна мрачно и неспокойно към барона, който беше отвърнал очи от нея.
— Може би ще благоволиш да ми кажеш, какво означава всичко това? — запита тя остро.
Ала в този миг влезе Ото, пъхнал ръце в джобовете на удобното си домашно сако и с цигара в устата. Той замръзна на мястото си, като съгледа чичо си, за чието завръщане не беше узнал. „Дявол да го вземе, работата става сериозна“ — помисли той, гледайки намръщено към Тина, която стоеше до прозореца.
— Пожелал си да говориш с мене, чичо…
— Да — исках да те питам — къде си дянал парите, които, преди да замина ти дадох за изплащане на полицата?
— Няма ли да помолиш госпожица Рамлер да напусне стаята, чичо? Мисля, че това са семейни работи и не са за чужди уши.
— Когато един човек е безчестен, когато постъпва като последен подлец, той престава да бъде член на нашето семейство!
— Йобст! — Извика Сома Волфсег, кършейки ръце. — Какво ти е сторило моето нещастно дете, та си тъй безмилостен към него?
— Имай търпение, веднага ще узнаеш. Госпожица Рамлер ще остане. — Той задържа Тина и продължи строго: — Какво ще отговориш?
— Нищо — отвърна равнодушно Ото. — Всичко това не е вярно, а е подла долна клевета на враговете ми, прекрасно изтъкана, за да ме провалят. — Очите му припламнаха враждебно към Тина.