После в нашия дом дойде Тина. Сега зная, че не си я взела доброволно, че към това те е принудил старият Розенбаум, след като узнал, че преди много години жена ми изчезнала заедно с детето и с право предполагал, че само ти би могла да имаш някакъв интерес от изчезването на детето.
Приликата на Тина с покойната ми жена още в самото начало ме смути. Ала когато случайно забелязах на шията на Тина един медальон с образа на Ерна, разбрах, че дълго оплакваното от мене дете е живо и че ти няма да се уплашиш да го премахнеш, както премахна майка му. Но аз не исках да обвинявам без доказателства и не исках да храня надежди, които може би нямаше да се сбъднат. Още на следващия ден заминах за малкия град, в който бе живяла моята клета жена. Намерих лекаря, който бе издал удостоверението за смъртта, намерих и старата жена, при която бе живяла и умряла тя, и узнах, че моето дете не е мъртво, а е било взето от баронесата. Казала си й, че си щяла да го дадеш у добри хора, защото собственият баща не се грижел за него.
— Така ли е? — извика той гръмогласно на Сома. — Отговаряй! Как можа да измислиш една тъй жестока, тъй рафинирана измама?!
Баронесата се изтръгна със силно стенание от ръцете му, които бяха стиснали до болка китките й.
— И нещастната майка, над която вече виснела сянката на смъртта, тласната от някакво внезапно предчувствие, зашила медальона с образа си в палтенцето на детето. Естествено ти не си знаела това, когато си го предала на Розенбаум. Старата жена, в ръцете, на която умряла Ерна, ми извади и една връзка пожълтели писма, които намерила под възглавницата на мъртвата и грижливо ги скътала. Между тях…
— Спри! — изстена баронесата. — Стига!
— Между тях намерих едно, писано от същата ръка, от която бе писано и моето; в него се говореше за моята изневяра. Намерих и дневника на Ерна, от който се убедих, колко тежко е страдала тя от моята мнима невярност и че нямала никого на света, освен тебе и че ти е поверила нейното клето, малко, изоставено дете, за да не може неговият баща да му стори никакво зло, за когото ти си казала на нещастницата, че не признавал детето за свое. Как си могла да измислиш подобна подлост? Какво ще отговориш на всичко това? Говори! Защо измами двама ни, мене и Ерна? Защо разби живота ни?
— Защото те обичах! — отвърна Сома със съвсем бледо лице и се изправи. — Защото те обичах, а този тук — тя посочи Ото, — единствения, който ми принадлежеше, исках да видя богат. Заради него лъгах и мамих, заради него тласнах Ерна към смъртта, заради него отстраних детето ти. Неговата празна душа жадуваше за удоволствия и аз давах с пълни ръце… всичко за него, за този, който трябваше да бъде твой наследник, всичко за една усмивка, за една добра дума от него…
— Не те е срам, добре го измисли! — намеси се грубо Ото. — Значи аз съм виновен за твоите безчинства? Не, аз се отричам от тебе, отричам се от една майка, която е вече с единия крак в затвора…
— Ото! — изстена тя. — И ти ли ме презираш? Ти, заради когото мамих, за когото отгладувах стотинките, за да улесня твоя лекомислен живот! Ти, заради когото жертвувах всичко, ти се отричаш сега от мене? Нищо ли в сърцето ти не трепва за твоята отчаяна майка?
— Не, нищо не ми трепва в сърцето! Аз бях млад и исках да живея, и съвсем не ми беше потребна твоята проклета сантименталност!
— Стига! — извика баронът, докато в същото време Тина пристъпи към баронесата, която беше съвсем съкрушена и гледаше с блуждаещи очи към своя син, който я отблъскваше от себе си.
— Стига! Съвсем не ти отива. Ото, да съдиш майка си. Чувството на щастие, което ме изпълва сега, след като намерих детето си, ме кара да бъда милостив. Ето защо аз няма да отмъщавам на жената, която собственото й дете наказва по-сурово, по-жестоко, отколкото би я наказал и най-строгият съдия. Ти, Сома, и твоят син ще напуснете Волфсег още днес. Ото ще подаде оставката си от армията и ще замине отвъд океана, където мнозина вече са отишли. Само при това условие ще платя дълговете му и ще го спася от опозоряване и съдебно преследване. Не искам да остане тук и да продължава да петни името ми. Ако имаше поне една искра честолюбие, то аз бих сложил в ръката му револвер, и той би знаел, какво трябва да направи. Ала той е твърде малодушен за подобно нещо. Ще го подпомагам дотогава, докато стои там. Може би там ще се научи да работи, както мнозина други са се научили и са преобразили живота си. Ти, Сома, ще постъпиш в един манастир, който вече съм избрал. Ще заминеш още днес.