Тина стоеше на колене предсмъртния одър на Грета, и горещи сълзи обливаха страните й, като гледаше нейното кротко прояснено, бледожълто лице. Леки тръпки разтърсиха тялото й, през душата й мина:
Всяка песен ще бъде изпята,
и ще зъзне самотно сърцето,
от любов несъгрято…
Майка Рамлер отиде до прозореца и загледа кървавочервеното небе на изток. Разсъмваше и слънцето скоро щеше да изгрее. Нито една сълза не овлажни очите й. Тя стоеше права и неподвижна в лъчезарната утринна светлина, която вече струеше в смълчаната стая.
Тя знаеше, че и за нейното клето, заблудено дете там горе ще се намери едно тихо кътче, че и над нея Всевишният ще простре в любов и прошка десницата си…