Климент внимателно положи длан върху мощните задни крака на дракона, усещайки под пръстите си студения метал. Статуята наистина бе величествена.
„Както е бил велик и Крум!“ - помисли си писарят.
- Какво ще правим сега? В него ли е чашата? - нетърпеливо попита Корсис.
Внезапно Климент усети как нервността на помощника му се предава и на него.
Бяха ли стигнали до края?
Тук ли бе чашата от черепа на Никифор?
Писарят внимателно огледа каменния кръг, върху който бе стъпило чудовището. Ако имаше нещо скрито, най-логично бе да е тук.
Върху твърдата скала нямаше никакъв знак. Колкото и старателно да търсеха, колкото и внимателно да почукваха с дръжките на ножовете си, Климент и Корсис не намериха нищо.
- Не е тук! - разочаровано обяви накрая младежът, стана и изтупа прашните си дрехи.
Климент се завъртя и отново огледа залата. Дали пък драконът не беше просто знак, който да им покаже къде трябва да търсят?
Проследи посоката на крилете, ноктите, муцуната, опашката... всичко, което му хрумна, но не откри нищо.
- За какво, по дяволите, си довлякъл това животно тук, Теофане?! - Климент усещаше, че са съвсем близо до решението на задачата, но не знаеше какво да прави. В яда си изрита бронзовото животно. Чу се глух звук, който бавно заглъхна между стените.
- Дали чашата не е скрита в самия дракон? - предположи Корсис. - Скривалището е добро и, както казвате, в него има логика.
- Логика ли? Каква?
- Много просто. Крум, Дракона, е погълнал Никифор, императора. Както се е случило в действителност.
- Наистина е така - замислено каза писарят. - Но как биха скрили чашата в статуята, така че след това да могат да я извадят пак? Огледахме отвсякъде, не си личи никъде да е рязано или да има тайник.
- Може би трябва да погледнем пак - предложи Корсис.
Двамата вдигнаха фенерите си и отново огледаха статуята от всички страни. Не забелязаха нищо, което да им подскаже, че чашата е вътре.
- Ами отдолу? - не се предаваше Корсис. - Може отдолу да има дупка. Трябва просто да го повдигнем!
- Ти луд ли си? Това нещо тежи колкото къща!
- Тогава да идем да вземем въжета, макари, лостове... Предполагам, че знаете по-добре от мен какво точно ни е нужно. Ще наемем работници, ще се върнем и ще се справим.
- Чакай! Чакай! - Климент внезапно бе осенен от прозрение. -Ако не е отдолу, може да е отгоре!
- Къде отгоре? На главата му няма нищо.
- Не ме разбра - махна с ръка писарят. - Може да са пуснали чашата през устата на дракона! Статуята е куха, в устата би трябвало да има отвор. Могли са да вържат чашата с въже или нещо подобно, за да не се счупи, и внимателно да я спуснат през устата на дракона.
- Точно така! Това е!
Корсис бързо скочи, разрови се в торбите и скоро извади едно от въжетата, на което имаше навързани възли като стълба. Направи в края му примка и ловко го хвърли към главата на дракона.
При втория опит успя да я закачи за един от рогата на чудовището. Стегна я и увисна на нея, за да провери здравината й.
- Ще успеете ли да се качите? - попита той.
Климент кимна. Съблече кожения си елек, свали колана с мечовете и кинжала си, подскочи и се хвана за въжето. Краката му здраво стъпиха на един от възлите.
Бавно, без да бърза, писарят се заизкачва по импровизираната стълба. Под него Корсис го окуражаваше с викове и напътствия.
Най-накрая Климент стигна главата на дракона. Изтегли се за последен път и погледна в устата на животното.
Очакваше го разочарование.
Зад изплезения раздвоен език, стрелкащ се между извитите зъби, ясно се виждаше медната стена, в която свършваше устата на чудовището.
Писарят нещастно се залюля на въжето. Какво щяха да правят сега?
Миг преди да извика на Корсис, че устата е запушена, погледът му бе привлечен от нещо друго. На челото на дракона, точно в средата между двата рога, ясно се виждаха, старателно издълбани, един до друг два символа - IYIIYI.
„Две седмици? Какво по дяволите трябва да значи това?“ - запита се писарят и бавно огледа цялата глава на дракона. Нямаше нищо друго.
- Гърлото е запушено - извика Климент. - Но открих нещо друго - побърза да успокои младежа Климент и ловко се спусна на земята.
- На челото на дракона има изписани една до друга две седмици. Личи си, че не са били там от самото начало. Някой ги е добавил допълнително.
- Седмици ли? Но за какво?
Писарят сви рамене.
- Поредният знак.
- Какво ще правим сега?