Въпреки очакванията им, че гарнизоните и жителите на Плиска ще ги подкрепят, щом чуят, че се бият в името на Тангра, малцина бяха подкрепили каузата на бунтовниците. Въпреки че армията им си пробиваше път напред под високо развятата конска опашка, въпреки че крещяха името на върховния Бог, жителите на града предпочетоха да останат по къщите и да залостят здраво вратите и прозорците си.
- Ще ни посрещнат като спасители, като победим! - ядно каза Иратаис.
- Ако победим - поправи го Вардас.
- Ще победим! - Очите на великия боил се наляха с кръв. -Борис няма къде повече да отстъпва. Войската му е сразена, останали са му само стражите в двореца! Не може да ни се противопостави!
- Така е! - съгласи се Шун. Изот се усмихна доволно. Вардас само поклати глава.
- Всички врати на Вътрешния град са блокирани от войските ни. Северната, Източната и Западната са препречени с каруци, пълни с камъни. Ако се опита да излезе, Борис може да го направи само през Южната врата.
- Където ще го чакаме ние!
- Точно така! - махна с ръка Иратаис. - Сега трябва да накараме това псе да се покаже. Да му подпалим задника!
- Стрелците са готови! - докладва Шун. - Ще ги подредя около стените на Вътрешния град. След няколко минути ще полетят първите огнени стрели!
- Изот, докато Шун подготвя стрелците, събери всички сили. Доведи и последните подкрепления на площада пред Южната врата - нареди Иратаис. - Ще атакуваме оттам. Среща след половин час на площада - великият боил размаха меча си и препусна, следван от охраната си.
Странно защо първата мисъл на писаря бе за Ирина.
Трябваше да намери византийката и да я защити, преди да й се е случило нещо лошо!
- Какво става, господарю? Защо гори Плиска? - Корсис се препъваше в полето след Климент.
- Не знам! Не знам! Но едва ли е за добро - отговаряше за пореден път писарят, проправяйки си път в мрака.
- Може ли да са византийците? Може ли да са ни нападнали, докато сме били в подземията? Дали Григорас не е изпълнил заканата си?!
- Не вярвам да са византийците! Няма как да се придвижат дотук, без някой да ги забележи.
- Кой е тогава? Разбойници? Печенеги?
- Съмнявам се! Никоя банда не е достатъчно голяма, за да може да нападне град като Плиска. За това трябва организация и голяма войска. Печенегите също не биха могли да стигнат дотук с армия, без съгледвачите ни да ги забележат.
- Тогава кой? Дали пък не е просто пожар?
- Дали? - Климент спря сред тъмното поле, изчака помощникът му да го настигне и го хвана за рамото. - Заслушай се, Корсис! Какво чуваш?
- Викове! Писъци! Бумтенето на огъня...
- И дрънчене на оръжие!
- Това е битка!
- Това е бунт! Няма друго обяснение!
- Бунт?! Не мога да повярвам!
- Помисли - Климент забави крачка, опитвайки се да успокои дишането си. - Ханът се покръсти. Вече не се казва Борис, а Михаил. Дори не е хан, а княз. Замени Тангра с Христос. На мнозина това въобще не им хареса. Присъствах на съвета, когато Иратаис и останалите се опълчиха на Борис.
- Но нали Дукум каза, че са се подчинили! Че са положили нови клетви за вярност...
- Явно великият боил се е излъгал. Заблудили са го. И него, и хана, и нас.
- Ами ако все пак са византийците? - попита отново Корсис.
Без да отговори, Климент продължи към града.
Пътят гъмжеше от бягащи хора. Натоварили кой каквото може на коне, магарета и каруци, нарамили вързопи на рамо, мъже и жени се спасяваха от пламтящия град.
Майки крещяха, викайки децата си, мъже обикаляха колоната, търсейки жените си, писъците на събудените бебета се смесваха с лая на кучетата и пръхтенето на конете. Отстрани,с високо вдигнати копия, като сенки препускаха въоръжени отряди, които бързаха да се включат в битката.
Климент няколко пъти се опита да заговори бегълците, за да разбере какво се случва, но те само гледаха уплашено оръжията му и продължаваха, без да му отговорят.
- Не си търсете белята! - извика накрая висок мъж на кон, докато подминаваше писаря и помощника му. - Всеки, който влезе в града, ще умре!
- Защо?! Какво е станало!? - извика Климент и се опита да хване конника за крака.
- Бунт! Боилите вдигнаха бунт срещу княза! Вече превзеха Външния град - извика мъжът, изтръгна се от ръцете на писаря и препусна нататък.
„Трябва да побързаме!“ - Климент понечи да хукне отново.
Корсис го хвана за ръката.
- Господарю? Къде отиваме? Какво ще правим там? - попита плахо младежът.
- Ще помогнем с каквото можем! - писарят ядосано задърпа ръката си. - Наш дълг е да защитаваме хана!
- Няма да можем да го защитим! Само ще изгубим живота си! Нека изчакаме.