- Не! - Климент се дръпна и тръгна към града. - Няма какво да чакаме! Нашето място е там!
- Господарю, почакайте! - Корсис го настигна отново. -Ако сега влезем в града, ще попаднем право в ръцете на враговете на хана. Как ще се отнесат те с нас?
Климент премигна. Корсис бе прав. Великите боили, които бяха въстанали, до един го мразеха.
„Вярното куче на Дукум“, така го наричаха зад гърба му. Едва ли щяха да се зарадват, като го видят. Освен ако радостта им не се свърже с възможността да го убият.
Климент въздъхна. Какво трябваше да направи? Сърцето му го влечеше към боя, бе готов да жертва живота си в името на хана. Разумът му казваше, че е безсмислено да умре напразно.
- Не казвам, че не трябва да отидем - продължи Корсис. Да отидем, но да се подготвим. Нека направим така, че ако ще умираме, поне да не бъде напразно.
Климент кимна. Младежът имаше право.
Двамата свърнаха встрани от пътя и скриха торбите си в близките храсти. Климент прекърши най-горните клони на един от тях, за да ги познаят, като се върнат да ги търсят.
„Ако се върнем въобще!“ - мрачно си помисли той.
Взеха всички оръжия, които носеха, и ги затъкнаха под наметките си. Корсис ловко отряза част от единия вързоп и направи нещо като качулка, с която писарят да закрие лицето си.
- Така ще ви познаят по-трудно - убеди Климент той.
И двамата намазаха лицата си с прах от пътя, за да изглеждат така, сякаш са връщащи се за вещите си бежанци. Натриха и дланите си, за да не се хлъзгат оръжията им. След което поеха към града.
Планът беше прост. Да се опитат да се промъкнат до двореца, след което да се включат в защитата му. Щяха да избягват осветените места, да крият лицата си и да се опитат да се смесят с тълпата. С малко повече успех никой не би трябвало да ги разкрие.
Разбраха грешката си още щом стигнаха до Южната врата. Застанали между запалените сигнални мангали, които осветяваха всичко наоколо като ден, новият гарнизон на вратата внимателно проверяваше всички.
Бягащите от града бяха принуждавани да дават откуп, ако искаха да излязат от града и да се спасят. Освен войници, други желаещи да се върнат обратно нямаше.
Близо до входа на караулната кула се издигаше купчина от всевъзможни торби, денкове и бохчи, кошници, мечове и гърнета с вино бяха безразборно нахвърляни.
Видимо подпийнали, войниците на бунтовниците се забавляваха с новата си роля. Без много приказки те вземаха това, което си харесваха, без никой да смее да им се противопостави.
Някои от тях похотливо дърпаха минаващите жени към вратата на кулата, докато те се дърпаха, пищейки.
„Дали Ирина е минала оттук? Какво ли й се е случило?“ -помисли си писарят и кръвта му кипна.
Заедно с Корсис се опитаха да минат незабелязано в суматохата, но чигатът, командващ отряда, ги забеляза.
- Хей, вие там! - провикна се той. - Кои сте? Къде отивате? Спрете веднага! - нареди военният и се запъти към тях.
Корсис пребледня.
- Идваме в града по работа! Какво се е случило? Пожар ли има? - започна да пелтечи той.
- Знаете ли новите пароли? - строго попита чигатът и насочи меча си към писаря.
- Ние... ние не знаехме, че са ги сменили - запелтечи младежът, чудейки се как да се измъкнат.
- Имам точни заповеди! Само хора, знаещи новите пароли, да бъдат допускани в града. Всички други да бъдат задържани. Хванете ги! - заповяда чигатът. - Завържете ги!
Войниците се втурнаха към писаря и помощника му.
- Спрете! - Климент свали импровизираната си качулка и високо вдигна ръката, на която блестеше пръстенът с герба на Дукум.
- Аз съм Климент, главният писар на хана! Нося важни новини! Трябва да ни пуснете незабавно!
Познали символа на ръката му, войниците сведоха копията си.
- Великите боили ни очакват! Трябва веднага да стигна до Иратаис!
Чигатът изглеждаше раздвоен.
- Не са ми казвали нищо! - каза той. - И защо криете лицата си?
- Ти идиот ли си?! - Климент сграбчи военния за раменете и приближи лицето си до неговото. - Нима очакваш да знаеш всичко? Може би господарят Иратаис споделя с теб най-съкровените си тайни?! Нима си от висок род или си толкова издигнат, че да знаеш какво са решили водачите на Великия съвет?
Климент изгледа чигата с пренебрежение и набута пръстена на Дукум в лицето му. Надяваше се, че в суматохата военният няма да съобрази каква е връзката между печата на кавхана и бунтовниците.
- Добре - протегна напред ръце Климент. - Хайде, вържете ни! Ще си починем с удоволствие след тежкото пътуване. Само че после се сърди на себе си, когато главата ти се окаже побита на кол пред вратата! Господарят Иратаис едва ли ще остане доволен, че си попречил на плановете му.