Чигатът облиза устни и огледа подчинените си. Войниците бяха свели копията си и гледаха в земята.
- Закъснявам! - настоя Климент и посочи с ръка пламъците. -Новините, които нося, може да ни помогнат да спечелим битката. Или да я загубим! Ти решаваш!
Чигатът отново ги изгледа притеснено, след което махна с ръка:
- Минавайте! Но след като всичко свърши, ще искам да се застъпите за мен пред великия боил!
- Разбира се! Стига да не пристигнем късно! - Климент хвана за лакътя Корсис и го повлече навътре към града.
Двамата забързаха по улицата.
- Чакайте! - настигна ги гласът на чигата.
Писарят се обърна и сърцето му замря. Трима войници тичаха към тях.
- Щом новините, които носите, са толкова важни, ще ви трябва охрана. Улиците на Плиска са опасни тази нощ. Не мога да рискувам нещо да ви се случи по пътя - военният изглеждаше доволен от мисълта, която му бе дошла.
- Да идват по-бързо! Нямаме време за губене - извика Климент, нахлупи отново качулката си и заедно с Корсис бързо поеха по улиците, охранявани от трима войници на бунтовниците.
Не бяха направили и няколко крачки, когато срещу тях се стрелна Алем. Битката се бе отразила дори на боязливия боил, чието лице бе сгърчено от напрежение и решителност. Той мина покрай Корсис и писаря, който побърза да наведе глава, за да не бъде разпознат.
- Болех, бързо събери всички войници и ги прати при Южната врата! - заповяда боилът. - Започва финалният щурм! Трябват ни всички налични сили!
- Готови сме, господарю Алем! Тъкмо пращах при великия боил Иратаис писаря Климент. Казва, че носи важни сведения, които ще ни помогнат в битката - чу зад гърба си гласа на чигата писарят.
- Кого? - попита Алем и бързо се заозърта. - Къде е той?
На Климент не му трябваше повече. Блъсна силно войника вдясно от себе си, завъртя се, удари този отпред, докато Корсис се бореше с третия. Използвайки смайването на пазачите си, двамата бегълци хукнаха по тъмните улички.
- Хванете ги! Хванете ги веднага, идиоти! - чу Климент виковете на боила и затича още по-бързо.
Няколко войници хукнаха по петите им, но писарят и Корсис имаха добра преднина и скоро преследвачите им ги загубиха в хаоса.
Колкото повече наближаваха центъра на града, толкова повече хора срещаха. Войници, дрънкащи с броните си, чигата, крещящи заповеди, мародери, стрелкащи се като сенки в мрака, уплашени лица, показващи се на прозорците, трупове на хора, животни и оръжия изпълваха улиците на Плиска.
Въздухът бе напоен с мирис на кръв, желязо, пот, дим и страх. Носеха се команди, крясъци и викове.
Корсис вдигна паднал на земята шлем и го подаде на Климент. Той също сложи един и с дългите си мечове и тъмни наметки двамата по нищо не се отличаваха от преминаващите войници.
За известно време бяха в безопасност.
Съвсем ясно личеше откъде бе минала битката. Прескачайки труповете на избили се един друг българи и славяни, Климент с ужас установи, че градът е на път да се разпадне.
Заети със собствените си битки, големците бяха забравили за обикновените хора, които ставаха лесна плячка на мародери, крадци и разбойници.
Няколко къщи горяха. Други, с изтърбушени врати и прозорци, изглеждаха така, сякаш през тях е преминал ураган. Носеха се писъци, вопли и молби за помощ, на които нямаше кой да отговори.
Някои от войниците на въстаналите боили също се бяха включили в разграбването, без да се интересуват от изхода на битката.
На една от улиците Климент и Корсис се сблъскаха с трима, въоръжени с дебели сопи, просяци. Те се бяха навели над паднала на земята жена, която умолително бе вдигнала ръце към тях. Единият я държеше за косата, другият тъкмо се канеше да разкъса дрехата й.
- Помощ! Оставете ме! Нищо лошо не съм ви направила - плачеше жената и Климент с ужас разпозна гласа на византийката Ирина.
Без да съзнава какво прави, отдавайки се на неистовата сила и гнева, лумнали внезапно в гърдите му, писарят се хвърли напред с изваден меч в ръка. Преди нападателите да разберат какво става, той посече първия от тях. Другите двама отскочиха пъргаво назад, като крещяха и заплашително и размахваха дървените си оръжия.
- Господарю! - провикна се Корсис, но Климент не му обърна внимание.
Наведе се, за да избегне удара от тоягата на единия просяк, хвана го за ръката и използвайки инерцията му, го завъртя около себе се, за да го пресрещне с удар на меча в корема. Без да спира, писарят дръпна обратно оръжието си и разперил ръце като крила на мелница, се завъртя, разсичайки гърдите на последния нападател, който тежко рухна на земята.