Борис направи още една крачка напред и тълпата отново отстъпи. Някои от войниците започнаха да навеждат глави, други се заозъртаха притеснено.
- Нощта е за сън, не за насилие! Кой ви подучи да напуснете леглата си и да вършите злини? Защо сте дошли тук? Да убиете от Бога поставения ви владетел? Да нарушите свещената си клетва към небето? Затова ли дойдохте?! - Гласът на княза стана неочаквано твърд. - За да се доверите на хора, ламтящи за власт, които не ги е грижа колко човешки живота ще погубят, за да стигнат до нея? Затова ли дойдохте?! - повтори въпроса си Борис, обърна се с гръб и вдигна ръце към небето. - Ето! Аз съм тук пред вас!
Нали сте дошли за мен?
Нали искате да пролеете кръвта на хана?
Какво чакате!?
Убийте ме!
„Той е полудял! Къде е Дукум да го спре!“ - отчаяно си помисли Климент и отстъпи назад, дърпайки Корсис и Ирина след себе си. Трябваше да подготвят бягството си в предстоящата касапница.
Борис беше обречен!
За учудване на писаря никой от събралите се на площада войници не помръдна. Никой не вдигна меча си, не запрати копие и не пусна стрела срещу беззащитния владетел.
Суровите, облечени в брони мъже гледаха като хипнотизирани вдигналия ръцете си към небето господар, дошъл доброволно да се остави на мечовете им.
Дори Иратаис стоеше занемял на коня си, с провиснала челюст, без да знае какво да направи.
Борис бавно се обърна към враговете си:
- Погледнете в сърцата си! Погледнете в душите си! И ако в тях не е останала и капка милост, следвайте тези, които са ви довели тук! Следвайте тези, които въстават срещу жените, децата, владетеля и родината ви! Но ако в сърцата ви е останала капка вярност, ако в сърцата ви е останала капка истинска сила, ако сте си припомнили кое наистина е добро и кое зло, сега е моментът да си вървите. Идете си вкъщи, покайте се, разкрийте душата си пред Бога и всичко ще бъде простено и забравено!
Борис вдигна ръка и прекръсти за трети път враговете си.
Някъде издрънча оръжие. След това друго. Един по един войниците започнаха да пускат мечовете си на земята и да коленичат пред княза. Пред истинския си владетел.
- Не го слушайте! - изкрещя от другия край на площада Шун и се втурна през тълпата. - Убийте го!
- Напред! - изрева и Иратаис, внезапно излязъл от транса, и пришпори коня си.
Незнаещи какво да правят, част от бунтовниците се втурнаха към хана, други смутено се оглеждаха.
В този миг Борис рязко свали вдигнатите си ръце. Иззад гърба му се изсипа облак стрели.
След него още един.
И още един.
Докато ханът бе говорил, без да ги забележат, от Вътрешния град бяха излезли и заели позиции в сенките няколко отряда стрелци. Други се бяха показали над стената на крепостта и точно и безпощадно поразяваха враговете.
„Очевидно Борис не разчита само на Христос!“ - радостно помисли Климент и разгадал хитростта на княза, заедно с Корсис и Ирина побърза да се прикрие от летящите стрели зад вратата на близката къща.
Редиците на бунтовниците, и без това объркани и нерешителни, започнаха да се разкъсват. Част от нападателите лежаха мъртви или ранени на земята, другите се опитваха да се прегрупират.
- Предателство! Към мен! Към мен! - викаше с всичка сила Иратаис, опитвайки се да сплоти разпадащите се редици.
Като се отърсиха от първоначалния шок и осъзнаха, че са били изиграни и за тях няма да има милост, нападателите започнаха бързо да се групират около предводителя си. Те все още представляваха значителна сила и ако успееха да се организират бързо, можеха лесно да пометат незащитените стрелци.
В този миг във вътрешността на крепостта изсвири рог. Литийното шествие се отдръпна и през отворената порта на крепостта излетя елитната конница на хана.
Успял да сложи бронята си, начело на отряда се носеше Борис с високо вдигнат меч в ръка. Най-отзад тичаха тежко въоръжени аварски наемници.
Конете връхлетяха върху нападателите, които се разбягаха с крясъци. Някои се опитаха да окажат съпротива, но бързо станаха жертва на конете, копията и криещите се в мрака стрелци и авари.
Пищейки като жени, Алем и Курт станаха първите жертви на отмъщението на княза. Единият политна със забито в гърба копие, другият бе пронизан от няколко стрели.
Проправяйки си път с бой, Иратаис се опитваше да стигне края на площада и да се измъкне по малките улички. Хванал меч в едната и боздуган в другата си ръка, Изот се биеше и ревеше като ранена мечка, но най-накрая падна под напора на неприятелите. Като видя, че няма да се измъкне, Шун опита да се покатери по една от опрените на крепостните стени стълби, но бе надупчен на решето със стрели и падна в подножието на кулата.