- Свалете чашите! - нареди Борис и огледа множеството пред себе си. - Няма с какво да се гордеем от случилото се тази нощ! Няма защо да празнуваме за това, че сме победили братята си. Мнозина от тях до вчера стояха в тази зала и също вдигаха наздравици!
- Те са предатели! - извика някой и всички зашумяха в знак на съгласие.
- Не! - гласът на Борис изпълни залата. - Те не са предатели! Те защитиха своя Бог, така както намериха за добре. Ако бяха победили, сега щяхте да славите Иратаис, а мен да наричате предател.
Насъбралите се замълчаха и наведоха глави. Всички знаеха, че князът е прав.
Борис седна на трона си.
- Никой загинал в тази битка няма да бъде считан за предател! Заловените ще бъдат освободени, след като се покръстят и се закълнат във вярност на хана. Който не го направи - ще умре! Останалите ще бъдат простени и ще започнат живота си отначало, като всички нас! - владетелят замълча, преди да обяви останалите си решения. - Великият съвет се разпуска, докато не бъде избран нов. Нито един от старите му членове няма да има право да участва в него!
- Но, господарю! - Склавун бе скочил на крака и невярващо гледаше към трона. - Ние се надявахме...
- Твоето място вече не е там, Склавуне! Всичко старо ще бъде забравено! Ще почнем наново. Начисто! Никой няма да разчита на предишни заслуги, а ще трябва да намери начин да се докаже отново. Аз на първо място - Борис изчака, докато всички осъзнаят думите му. - Ще изградим нова държава, с нова вяра и нови устои. Повече няма да има разделение между българи и славяни, между християни и тангристи! Всички ще бъдем равни пред нашия Бог Исус Христос!
- На колобарите ще бъде дадена възможност да изнесат реликвите си, след което светилищата на Тангра ще бъдат съборени, а на тяхно място ще бъдат издигнати храмове и църкви. Където всички ще се молим заедно! Такава е волята ми!
Борис се изправи и всички, отначало бавно, след това по-решително паднаха на колене пред княза и наведоха глави в знак на преклонение.
Климент също коленичи, гледайки изпод вежди как Борис, по-могъщ и величествен отвсякога, напуска залата.
Преди да излезе, кавханът Дукум кимна на Климент да го последва.
В покоите на хана, около маса, отрупана с чаши и бокали, Борис крачеше и ръкомахаше. Дукум седеше на една от пейките и наблюдаваше княза с гордост и любов, с каквито баща се радва на успехите на първородния си син.
Най-накрая князът бе свалил маската си на владетел и бе дал воля на чувствата си. Борис продължаваше да описва подробности от битката, от подготовката, от церемонията, сякаш имаше нужда отново и отново да преживее случилото се на площада.
Климент и Корсис седнаха на една от пейките до вратата.
- Не можеш да си представиш какво изпитвах в момента, в който им обърнах гръб! - Борис се надвеси за миг над Дукум. - Можеха съвсем лесно да ме убият. Някой трябваше просто да пусне една стрела, да хвърли едно копие... Но Бог ме спаси! - князът спря за миг. - От тази нощ наистина вярвам, Дукум! Може да ти звучи смешно, но там, на площада, докато чаках да се реши съдбата ми, почувствах Божията десница над себе си. Почувствах Христовата любов и знаех, че нищо лошо няма да ме сполети!
- Ти си избран да ни водиш! - обяви великият боил. - Макар още да твърдя, че планът беше прекалено опасен. Прекалено опасен! По-добре щеше да е направо да пуснем конницата.
- И да загинат още хора? Имахме преимущество! Изненадахме ги! Заслужаваше си да рискувам за това. А ако ме убиеха, всичко щеше да свърши само с една смърт. Нали така? Щяха да ме убият и да ме забравят!
Дукум само сви рамене.
- Вместо това сега имат чудо, което да славят. Не е минал и ден, а слуховете за това как князът се е изправил сам срещу бунтовниците и ги е победил с Божията сила вече обикалят града. Дори тези, които не вярват в Христос, ще има над какво да помислят.
- Те искаха потвърждение за правотата на пътя, по който ги водя, и аз им го дадох! - разпери ръце ханът. - Бог беше тази нощ с мен и направляваше десницата ми! Чувствах, знаех, че никой не може да ме спре. С меч или копие, с броня или само с плащаница, враговете се разбягаха пред мен!
- Всички видяхме това, княже! - увери го Дукум и отпи от чашата си.
- Лесно е да побеждаваш, когато с теб е Бог! Видя ли как се уплашиха?! Дори прехваленият Иратаис не можа да ми устои! -Борис стисна юмруци и затвори очи. - Това се казва битка!
- Е, вече нищо няма да е както преди - съгласи се Дукум. - Великите родове са заличени, водачите на бунта са избити или заловени, няма никой, който да се противопостави на волята ти.
Борис не каза нищо. Приближи се до един от прозорците на стаята си и се загледа в нощта.