- Твърде много убийства, твърде много смърт! Не исках да става така! - Настроението на княза неочаквано се промени. -Наистина не исках! Добър или лош, Иратаис ще ми липсва. Както и останалите - князът замислено се облегна на стената. -За добро или за лошо, тръгваме по нов път! Свещеници ще сменят колобарите, църкви и манастири - светилищата на Тангра, надгробни плочи - девташларите.
- Поне ще ни излезе по-евтино - засмя се Дукум. - Вместо няколко дузини камъни, сега ще слагаме само по един. Доста се озорихме, докато наредим всичките осемдесет и един за баща ти. Не че не ги заслужаваше... Но ако трябва, ще ги махнем! -боилът замислено отпи от чашата си.
- Те ще останат - махна с ръка Борис. - Безсмислено е да разрушаваме това, което имаме.
Дукум кимна. В дъното на стаята Климент стоеше като вкаменен.
- Е, писарю - попита Борис, - как ти се видя изпълнението ми на площада?
- Беше много смело. Искрено казано, не вярвах, че ще оцелеете - разсеяно отговори писарят. В главата му се гонеха други мисли, които го бяха отвлекли от разговора в стаята.
- Никой не вярваше - сериозно каза великият боил. - Никой не можеше да разубеди княза от това, което беше намислил. Или може би наистина видяхме чудо?
- Ти си по чудесата, Клименте - обърна се Борис и писарят видя колко тъжни са очите му. Само за една нощ владетелят се бе състарил с десет години. - Докъде стигна разследването ти? Разбра ли кой е убиецът? Кой е Неуязвимия? В безопасност ли съм вече?
Писарят кимна.
- Имам някои подозрения, които се надявам да докажа тази нощ. Както и да намеря чашата от черепа на Никифор.
Корсис погледна господаря си учудено.
- Нима? - плесна с ръце Борис и за миг очите му отново се изпълниха с плам. - Ето това вече би било истинско чудо! И няма да ми кажеш, преди да си напълно сигурен, нали?
Климент поклати глава.
- Няма да кажа!
- Какво чакаш тогава?! - подкани го Дукум и остави чашата си на масата. - Иди и довърши започнатото!
- Кой е убиецът? Къде е чашата от черепа на Никифор? Господарю! Трябва да ми кажете! - Корсис подтичваше след Климент, който с широки крачки бързаше по коридорите на двореца. - Господарю, моля ви!
Писарят забави ход и заговори, без да спира.
- Всичко става лесно, когато знаеш къде да търсиш и какво да гледаш - каза той. - Спомни си пръстена на Теофан. На него са изобразени Слънцето, отрязаната глава на предводителя, Юпитер и сграбчването й.
- Но тях вече използвахме в подземията! Пръстенът ни показа пътя, по който да стигнем до дракона - неразбиращо каза Корсис.
- Така е. В подземията пръстенът ни посочи пътя. Но той сочи и друг път! Той крие в себе си не една, а няколко карти! -Двамата излязоха от двореца и забързаха по улиците на Вътрешния град. - Просто и гениално! Част от знаците на едната карта се припокриват с тези от другата. Теофан е нагласил нещата така, че символите да могат да бъдат използвани няколко пъти. Не е толкова сложно, ако знаеш как да го направиш. Какво ни разкрива пръстенът, освен пътя в подземията?
- Нали вече говорихме за това - намусено отговори Корсис. - Отиди някъде, неизвестно къде, погледни към Юпитер и Слънцето и ще видиш отрязаната глава на предводителя. Безсмислено е!
- Не е! Забравяш това, което открихме на челото на дракона.
- Двете седмици?
- Именно! Двете седмици. Току-що, докато слушах Борис и Дукум да си говорят, разбрах къде водят те - към девташларите!
- Девташларите ли? - невярващо попита Корсис. - Как така?
- Много е просто. Спомни си това, което ни разказа Исбул за тях.
- Че са ги донесли джитове, жени великани...
- Не това - Климент нетърпеливо махна с ръка. - Спомни си какво точно каза той.
- Всеки знае какво представляват стражите в ханските гробници! -намусено отговори Корсис. - Квадратни каменни плочи, някои високи над два метра, подредени в квадрати. Символизират убитите от владетелите велики воини, които ще им служат в отвъдното.
- Какво друго?
Корсис завъртя очи.
- Всички са с различна големина, камъните са подредени в правилни редици, три по три, пет по пет...
- Или?
- Или седем по седем! - внезапно проумял извика Корсис.
- Точно така! Седем по седем! Както сочи знакът на челото на дракона! Там трябва да търсим - Климент бе изпълнен с оптимизъм. Спомни си какво още ни разказа Исбул!
Младежът озадачено вдигна рамене.
- Гробът на Крум единствено е на хълм. Девташларите около него са по седем в редица! Ориентиран е спрямо четирите посоки на света! И само той има каменен престол, обърнат на изток! Кой седи в трона на боговете?
- Юпитер! - отговори Корсис и се затича.