- Вижте! - неочаквано се провикна той и гласът му проехтя в тишината. - Тук пише нещо! - Младежът бе спрял в центъра на голяма група камъни и прокарваше ръка по неравната повърхност на висок гранитен блок. - Мисля, че е име!
- Име ли? - Климент се приближи и напрегна очи. - Наистина е име! Пише „Маслама“.
- Маслама? Що за име е това?
- Арабско - отговори писарят. - Къде се намираме?
Корсис посочи с ръка.
- Това са камъните около гроба на Тервел.
- Така си и мислех! - каза писарят. - Маслама е бил брат на халифа Сюлейман. Под негово ръководство е бил нападнат Константинопол.
- Константинопол ли? И какво прави тогава този арабин на гроба на Тервел?
- Не знаех, че ханът е победил брата на халифа и гробът му е тук - писарят благоговейно обикаляше около черния камък, вдигнал поглед към небето. - През 717 година арабите нападнали Константинопол. Предвождал ги Маслама, брат на халифа Сюлейман. - Климент си припомняше какво бе учил в Магнаурската школа. - Тогава Византия имала нов император - Лъв III, и халифатът се надявал, че ще успее да го победи.
- Но не успял? - предположи Корсис.
- Не успял! - потвърди Климент. - Въпреки че преминал през Дарданелите и обкръжил Константинопол с повече от двеста хиляди войници, не успял да го превземе.
Корсис подсвирна.
- Доста народ са били.
- Така е. А имал и над две хиляди и петстотин кораба на разположение. Невиждан дотогава флот! Гръцкият огън спасил византийците. С него запалили корабите.
- Гадна работа е гръцкият огън! Баща ми ми е показвал изгаряния, които е получил при обсадата на Средец - лоша работа. - Гласът на младежа потрепера при спомена за убития.
- Не гръцкият огън обаче спасил византийците! Спасил ги хан Тервел! Българската конница ударила войската на халифа и я разпиляла като сламки! Нищо че били доста народ, както сам се изрази. Арабите обаче искали и Константинопол. Изкарали цялата зима в бой с българите. Казват, че преди да побягнат, Тервел и войската му избили над сто и петдесет хиляди от тях!
- Страховита битка ще да е било!
- Така е! - потвърди писарят. - Но не знаех, че и Маслама е паднал в боя, а душата му служи на българския хан.
- Е, добре си е Тервел - усмихна се Корсис. - Този арабин трябва да е имал на сметката си мнозина. А и арабките, разправят, че били приказно красиви...
- Не се размечтавай много - махна с ръка Климент. - Имаме работа за вършене. Малко остава слънцето да изгрее.
Долината се оказа много по-широка, отколкото изглеждаше. Погледнати отдалеч, каменните редици изглеждаха близо една до друга, но в действителност не бе така.
Писарят и помощникът му бяха вървели почти час, когато Корсис внезапно забави крачка.
- Не се обръщайте, но съм сигурен, че някой ни следи! -прошепна младежът.
Климент потисна желанието си да се огледа и стисна здраво дръжката на меча си.
- Сигурен ли си?
Младежът вдигна рамене.
- Така ми се струва!
- А ако грешиш?
Вместо отговор Корсис му показа бързо преточваща между камъните сянка.
- Знаех си, че ще ни трябва помощ! Защо ли не взех няколко войници да ни ескортират!? - ядоса се сам на себе си писарят. -Какво ще правим сега?
- Ще продължим и ще търсим удобно място за засада. Ще стане лошо, ако са повече и ни обградят. Ако се скрием от един, другите ще ни видят.
- По дяволите! - изруга писарят. - Ами ако побегнем?
Корсис отново сви рамене.
- Само ще станем по-лесна мишена за стрелите им!
- Какво ще правим тогава?
- Ще се разделим! Така ще им е по-трудно да ни проследят.
- Не искам да се делим! - уплашено прошепна Климент. -Не съм сигурен, че ще мога да се справя.
- Господарю! - Корсис се обърна и погледна Климент в очите. - Вие се биете добре! Знам това, защото лично съм ви обучавал! Видях и какво направихте в криптата. И на улицата в Плиска. Ще се справите!
- Ами, ако...
- Преследвачите едва ли са много. Иначе досега щяха да са ни нападнали!
- Добре, добре - с нежелание се съгласи писарят. - Ти тръгни наляво, аз надясно. Ще се движим през една редица девташлари, за да можем да си помагаме в случай на нужда.
Корсис кимна.
- Разделяме се, но ми обещай, че ако те извикам за помощ, веднага ще дойдеш - помоли Климент.
Младежът подаде ръка на писаря.
- Обещавам! Е, това ще ни е вторият бой за по-малко от денонощие. Без да броим бунта. А като си помисля, че доскоро не бях участвал в истинска битка... Интересно е човек да ви служи - засмя се Корсис.
На писаря съвсем не му беше до шеги. На помощника му бой срещу превъзхождащ ги двойно противник можеше да му се вижда шега, но не и на него.