Климент кимна.
- Убий ме, но не закачай Корсис!
Неуязвимия поклати глава.
- Съжалявам, но е невъзможно! Малкият ти приятел знае прекалено много! Но ти обещавам всичко да свърши бързо. Дори няма да разбере какво се е случило.
- Е, този път май си объркал сметките! Пратих го в Плиска при Дукум, той ще го защити!
- Така ли? - раменете на убиеца се разтресоха от смях. - Не ставай глупав, писарю! Как Дукум ще защити слугата ти?! Самият той има нужда от закрила. Както и Борис. Съвсем скоро ще дойде и техният ред. Искаш ли да знаеш какво ще направя? -попита Неуязвимия и продължи да говори, без да дочака отговор. - Няма да взема чашата веднага. О, не! След като приключа с теб, ще отскоча до двореца. Там имам сметки за уреждане! Глупакът Иратаис се провали, но какво пък, и сам ще взема това, което ми трябва. Не си забравил, нали? Още имам нужда от шестата чаша. От главата на хана! Едва след това ще се върна тук и ще сваля тази от черепа на Никифор!
- Едва ли ще се получи! До Борис не се стига толкова лесно!
Мъжът се засмя.
- Не разбираш, нали? За мен прегради няма! Мога да постигна всичко! Та те дори не знаят кой съм аз!
- Но аз знам! - не му остана длъжен Климент. - Няма защо да се криеш под качулката! По-добре покажи лицето си, Шун!
Неуязвимия отстъпи назад, сякаш някой го бе блъснал в гърдите, но бързо възвърна самообладанието си.
- Е, ти излезе дори по-умен, отколкото те мислех - призна той и рязко дръпна качулката си назад. - Но това няма значение! Защото ще умреш съвсем скоро!
Климент стреснато се вгледа във великия боил. Страните му се бяха изкривили, лицето му губеше очертанията си, очите му се бяха разширили, зениците изпълваха ирисите.
- Но преди да умреш, преди да те пратя в отвъдното, ми се иска да знам как ме разкри?
- Не бе трудно да се досетя! Таях съмнения към теб отдавна. Но вчера след бунта разбрах, че подозренията ми са били основателни. Видях те да падаш от стълбата пред Южната стена, надупчен със стрели, но след това тялото ти го нямаше! Дълго чаках, докато ме пуснат в крепостта, и гледах как събират труповете. Тези на знатните бяха отделени от останалите. А твоят не беше сред тях. Всичко е било преструвка от самото начало!
Иратаис е нямало да се разбунтува. Ти си го подтикнал заради собствените си цели. Откраднал си паролите от покоите на Борис, докато си търсил чашата на Крум. Накарал си сина си да краде от ханските оръжейници, за да имаш брони и оръжие, които да раздадеш на подкупените от теб хора във Външния град. Но ти е било все едно дали Аеций ще оцелее или не. Бил е просто пионка в плана ти! Собственият ти син!
Шун само вдигна рамене.
- Още по време на съвета ми се видя странно, че не ме обвини за смъртта му. Тогава реших, че не си имал възможност заради необичайните новини, които донесе ханът, но съм грешил!
- Какво значение има! Синът ми изпълни задачата си! Това бе по-важното!
- И стана причина за провала ти! Преди да се самоубие, за да те защити, Аеций каза, че не иска да предава великия си род! Тогава не обърнах внимание на думите му, но по-късно се замислих над това, което каза. Ти не си от известен род, Шун. Поне никой не знае да си от такъв. Дошъл си от Константинопол, твърдейки, че си избягал, след като преди години баща ти е бил пленен. Издигнал си се благодарение на способностите си, не заради кръвта си. Но това не е цялата истина, нали? Таил си в себе си истинския си произход, истинската причина, поради която си се върнал. И си казал само на сина си. Той е знаел кой си и какво правиш! Предпочете да умре, отколкото да те предаде.
- Защото беше слаб! Винаги е бил слаб! - гневно изсъска Шун.
Климент го изгледа с презрение.
- Той беше силен! Много по-силен от теб, колкото и мистични ритуали да извършиш! А ти? Ти си позор за семейството си! Позор за великия си дядо!
- Какво! - изрева боилът и очите му се наляха с кръв. - Какво знаеш ти за дядо ми, нещастнико!
- Знам всичко! Ти си внук на Теофан! Няма друго обяснение! Просто е! Единият му син се е върнал в България, другият е останал в Константинопол и следите му се губят! Всички са мислели, че е умрял, без да остави потомство, но са грешили. Той е имал син, и този син, Шун, си ти. От него си разбрал кой е дядо ти, научил си за чашата на Крум. Въпреки че не беше запомнил как изглеждаш, Исбул каза, че тайнственият посетител му изглеждал смътно познат. Той не те е виждал никога, но между вас има прилика. Защото сте братовчеди! Дошъл си и търпеливо си изчаквал своя час. Постепенно си разширявал властта и търсенето си. Накрая си включил в него и византийския логотет Атанасий! Не е било трудно да го убедиш. След което си го използвал, за да тьрсите заедно чашата. На него му е било изгодно. Ако успеел да я намери, щял да развали пророчеството, че Византия няма да ни победи, докато чашата от черепа на императора й е в наши ръце. Щял е да се издигне още повече. Но след това нещата са се объркали, нали?