Шун облиза устни, но не каза нищо.
- Атанасий е станал прекалено приказлив! Писал е в Константинопол с какво се занимава и се е превърнал в заплаха за плановете ти. Убил си го, но е било късно. Вече и други са искали чашата. Фотий е пратил „Архангелите“. Които си манипулирал и използвал за целите си заедно с Григорас. И него ли смяташ да убиеш?
- Първо теб, после него. Всяко нещо по реда си! Но не се заблуждавай, писарю, думите няма да ти помогнат. Може да си разбрал много неща, но не и най-важното: че днес ще умреш! Виж се само! - присмя му се Шун. - Виж се как стоиш тук пред мен и трепериш! Виж как животът ти изтича! И защо? Защото аз посмях да посегна и да взема това, което никой друг не смее!
- Оренда!
- Оренда! Да! - Очите на великия боил блеснаха. - Ти не можеш да си представиш какво означава да контролираш тази сила! Да чувстваш как тече във вените ти, как изпълва дробовете ти, как издува мускулите ти и ти дава безгранична мощ! Какво означават тук няколко човешки живота? Какво означава тук дори животът на хана? Аз съм Неуязвимия! Мога да правя каквото си поискам! Да постигна каквото си поискам! А сега, с чашата от черепа на Никифор, ще придобия сили, каквито не можеш да си представиш и в най-смелите си мечти! Аз ще стана Бог!
- Ти си луд, Шун! Напълно побъркан!
- Луд! Не мисля! В крайна сметка получих това, което искам, нали? Чашата е моя и нищо не може да ми попречи да я взема!
- Вземи я тогава! - изкрещя Климент. - Вземи я и всеки път, когато пиеш от нея, си мисли за всички, които си пожертвал, за да я получиш! Ти си прокълнат, Шун! Прокълнат! Не разбираш ли!? Прокълнат от Вардан! Прокълнат от Кормесий и Атанасий! Прокълнат от приятелите, които предаде и остави да умрат пред Южната порта на Вътрешния град! Прокълнат от тези, чиито мъже загинаха тази нощ! Прокълнат от собствения си син, когото обрече на смърт! Прокълнат дори от дядо си Теофан, след като си на път да провалиш това, за което се е борил цял живот.
- Не съм прокълнат от никого! - Шун захвърли наметалото си и тръгна с широки крачки към Климент. Гърдите му се вдигаха и спускаха забързано, боилът бе извън себе си от ярост. - Не съм прокълнат, нищожество!
- Прокълнат си! - извика Климент, приклекна, извади дългия кинжал, който криеше в ботуша си и го запрати към приближаващия Шун.
Боилът вдигна ръка и ножът падна с дрънчене на земята.
Без да спира, Шун стигна до писаря и го удари в гърдите.
Климент полетя назад, удари се в скалите и падна на земята. От устата му потече кръв.
- Добър опит! - каза Шун и се засмя. Яростта му се бе изпарила и той гледаше отвисоко лежащия на земята писар. - Добър опит, но безсмислен! Сам видя стрелите, които ме „пронизаха“ при Южната врата. Всички видяха как паднах. Нима мислиш, че ще успееш да постигнеш нещо повече от това с нещастния си нож? Аз наистина съм Неуязвим! И непобедим, бих добавил. Или съвсем скоро ще бъда! Но ти не вярваш в оренда! Нали, писарю? Всичко това са глупости за теб! Бълнуване на болния ми мозък!
- Вярвам! - отговори Климент и избърса кръвта от устата си. - Вярвам в оренда! Но не вярвам, че сила, дошла от небето, силата на Бога, може да бъде използвана по толкова варварски начин, но който се опитваш да я използваш ти, Шун! Тя ни е дадена, за да сразим враговете си в честна битка, а не за да се промъкваме подло зад гърбовете им! Вярвам, че тя съществува, за да напътства десницата ни в труден момент, а не за да ни кара да вършим зли неща! Вярвам също - писарят се задъха, - вярвам също, че оренда могат истински да владеят хора с чисти сърца, а не такива като теб, които се опитват да я използват за личните си цели! Ти никога няма да можеш да управляваш тази могъща сила, Шун! Независимо от това колко души си убил и колко чаши от черепи притежаваш!
- Така ли?! Мислиш, че не мога да я контролирам? Че не мога да я използвам? Какво ще кажеш тогава за това?! - боилът протегна ръцете си напред. Пръстите му, свити като орлови нокти, сочеха писаря. Климент почувства как въздухът излиза навън през гърдите му, как няма сила да си поеме нова глътка, как бавно започва да се задушава. Пред очите му започна да причернява.