- Тишина! - извика писарят. - Или трябва да извикам стражниците да ви умирят?! Аз съм главният писар! Тук съм по нареждане на хана да разследвам смъртта на миника Вардан. Обяснете ми какво става!
Мъжете отново замълчаха и обърнаха към него намръщените си лица. Намесата на Климент им бе неприятна, но нямаше как да не се съобразят с него и поста му.
- Аз съм Испех - представи се мъжът с черната брада. Търговец съм. Останалите също. Вардан вземаше стоки от нас на вересия. Дължи ни пари! Разбрахме, че е мъртъв, и си искаме парите! Никой не може да ни обвини за това! Давали сме му стока, която той не е платил. Сега е мъртъв и дългът се наследява от сина му Корсис. - Търговецът посочи с ръка младия мъж и в очите му проблесна лукаво пламъче. - Щом сте главният писар, лесно ще можете да отсъдите. Законът е в наша полза! Корсис трябва да ни плати!
- Но аз нямам никакви пари! - защити се синът на миника.
- Това не ни интересува! Ще вземем къщата и всичко останало, за да си покрием разходите - развикаха се Испех и останалите.
- Тихо! - Писарят вдигна високо ръка. - Ако сте давали заеми, стоки и вещи на убития, синът му ще изплати дълга му! Но не днес! Вие нямате ли бащи? Нямате ли хора, които да са ви скъпи? Оставете Корсис да погребе спокойно Вардан. След това търсете парите си!
- Ще избяга! - провикна се някой.
- Ще продаде всичко, което има, докато чакаме! - обади се друг.
- Няма да го направи обеща писарят. - Заедно ще запечатаме къщата. След три дни ще се срещнете отново и тогава ще предявите исканията си. Ти - обърна се писарят към Корсис. - Вземи това, което ти е необходимо. След това ще запечатаме вратата.
Младежът сви рамене, влезе в къщата под недоволното мърморене на останалите. Насъбралата се тълпа, разбрала, че нищо интересно няма да се случи, бързо се разпръсна. Някои от съседите се прибраха по къщите си, останалите продължиха по улицата.
Корсис излезе, нарамил малък вързоп. На кръста му висеше непретенциозен, но отлично поддържан меч, в колана бяха втъкнати кама и кинжал.
Климент извади от кесията си дълга пергаментна ивица, залепи я на вратата и постави знака си върху нея. Останалите също поставиха печатите си или отпечатъци от палците си. След това се разотидоха, клатейки глави недоволно.
- След три дни! - сърдито напомни Испех, преди да си тръгне.
Климент и Корсис останаха сами на внезапно опустялата улица. Писарят се вгледа в младия мъж и се опита да си представи какво ли е в душата на този младеж, току-що загубил баща си, оставил му в наследство само дълговете си.
- Ще кажа на стражниците да наминават от време на време -каза писарят. - Слуховете се разнасят бързо, не искам някой мародер да ограби имуществото ви.
Корсис вдигна рамене и въздъхна.
- И бездруго няма кой знае какво за вземане. Баща ми разпродаде всичко, наскоро заложи дори оръжията си. Вероятно щеше да направи така и с моите - младежът нежно погали меча си. - Няма да мога да задържа къщата. Татко наистина натрупа много дългове. Не се сърдя на Испех и останалите. Те са в правото си да търсят своето. Но ме налетяха така неочаквано...
- На много хора ли дължеше пари баща ти?
- Повечето ги видяхте. Малки суми, за храна и най-вече за пиене. Сигурно има и други неуредени сметки по кръчмите. Пиеше и поръчваше на вересия, но накрая винаги успяваше да си върне заемите.
- Откъде вземаше пари?
- Баща ми е един от най-добрите майстори на меча в Плиска. Искам да кажа беше - очите на Корсис се замъглиха и той ги изтри с ръка. - Не беше от най-добрите бащи, но не беше и от лошите. Ще ми липсва!
Климент се доближи до младежа и постави ръка на рамото му.
- Знаеш ли кой го е убил?
Корсис поклати глава.
- Мисля за това непрекъснато. Не мога да го проумея! Защо някой ще иска да го убива? Нямаше никакви врагове. Беше кротък човек. Дори когато се напиеше, не се заяждаше с хората. Просто не мога да проумея...
- Някой трябва много да го е мразил, за да му отреже главата. Ами изрязаният знак на гърдите? Говори ли ти нещо?
- Това е символът на Тангра. Всеки го знае. Но нямам представа защо някой би искал да бележи баща ми с него. Татко не беше особено религиозен. Понякога палеше благовония в някой от храмовете и молеше шаманите да баят над хромия му крак, но нищо повече.
- С уроци ли си изкарваше парите?
Синът на миника кимна.
- Напоследък му ставаше все по-трудно да си намери ученици. Остаря, а и кракът му се влошаваше. Добре, че хан Борис му бе отпуснал малка пенсия, за да може все някак да свързваме двата края.
- Бил е войник. Може би някой оттогава му има зъб?