- Едва ли - младежът избърса отново очите си и по бузите му останаха черни следи. - Бил се е със стария хан, с Пресиян. Отличил се е в битката при превземането на Охрид. Посякъл е стратега на крепостта - Флавий Тракиеца! Много обичаше да се хвали с тази своя победа! - В гласа на Корсис прозвуча гордост.
- Да посечеш вражеския предводител, със сигурност е велико постижение! Малцина са имали тази чест - съгласи се Климент.
- Не е само това! Флавий Тракиеца се е славил като ненадминат майстор на меча. Един от най-добрите в цялата империя. Издигнал се е до стратег именно за тези си умения. Побеждавал е при всичките си предишни двубои! Баща ми го е предизвикал, двамата са се били и татко го е победил! Непрекъснато ми повтаряше с какъв финт точно го бил увлякъл, преди да контраатакува. Макар напоследък всеки път да променяше историята. - Гласът на младежа помръкна.
- Баща ти наистина е имал с какво да се гордее! Ти също! - опита се да вдъхне кураж на младежа Климент.
Корис махна с ръка.
- Раната така и не се оправи. Кракът му ставаше все по-трудноподвижен с напредването на възрастта. Пиеше, за да спре болката.
Климент кимна.
- И не е имал никакви врагове? Нито предишни, нито по-нови?
- Поне аз не знам. Но щеше да ми каже. Баща ми не беше от хората, които таят нещата в себе си. Ако имаше неприятности с някого, отиваше да се разберат като мъже. Най-често споровете завършваха в близката кръчма - младежът се усмихна криво.
- Имаш ли къде да отидеш? Роднини или някой друг?
Синът на убития поклати глава.
- Вече съм кръгъл сирак. Имам един чичо в Достиника, но се съмнявам, че го е грижа за мен. Честно казано, всичко се случи прекалено бързо. Нямам представа какво ще правя. Сигурно ще се настаня в някоя кръчма, докато не ме изхвърлят или не си намеря работа. Мен също ме бива с меча! Баща ми ме обучи добре. Понякога дори казваше, че съм по-добър от него. Все ще намеря нещо.
- Най-вероятно ще намериш само неприятности - въздъхна писарят. - Ако искаш, можеш да останеш за няколко дни при мен, докато се уредиш. И бездруго имам празна стая. Хем няма да съм сам. А в свободното време може и да ми покажеш някой номер е меча.
- Наистина ли!? - Очите на Корсис блеснаха. - Ще ви служа вярно и почтено...
- Стига, стига - прекъсна го Климент. - Иди и ме изчакай до Северната врата, имам още малко работа тук. Тамошният началник - чигатът Винех, ми е приятел. Кажи му, че аз те пращам.
След като се увери, че младежът е разбрал точно къде да отиде и да чака, двамата се разделиха. Писарят пообиколи още малко из съседните улици. Разпита по кръчмите, говори с търговците, дори спря някои от преминаващите стражници.
Всички бяха категорични - убитият Вардан бил добър човек, който обичал да си пийва и да се хвали.
Колкото и да разпитва, Климент не можа да намери някой, който да му каже лоша дума за убития, освен търговците, които се притесняваха какво ще стане с дадените на вересия стоки.
Отдавна минаваше обяд, когато, капнал от умора, писарят влезе в първата изпречила му се кръчма, седна на една от масите и си поръча чаша бира. Трябваше да събере мислите си.
Никой не би имал основателна причина да убие Вардан. Камо ли така варварски да му реже главата. Климент не разбираше защо е било необходимо това. Или ставаше дума за много силна омраза, или за луд. Последното не му хареса. Дукум едва ли щеше да остане доволен, ако му докладваше подобно нещо. Кавханът имаше предостатъчно грижи, за да може да се занимава и с умопомрачен убиец, режещ главите на хората.
Писарят въздъхна. Това беше задача, която сам трябваше да разреши. И все пак? Дали нямаше някакво логично обяснение за случилото се?
Вардан не беше ограбен, което изключваше да е станал жертва на случайно нападение. Не се е забъркал в любовна история, нямаше пари, към които някой да се стреми. Вероятността някой от наследниците на убития от него Флавий Тракиеца да го е убил за отмъщение се струваше невероятна на писаря. За други неприятели на Вардан писарят не можеше да се сети.
Какво оставаше тогава?
И защо убиецът бе взел главата му?
Дали е искал да скрие нещо по нея? Нещо, което би помогнало за разкриването му? Но какво?
Имаше и друга вероятност. Вардан може да е убил някой друг, да го е преоблякъл в дрехите си и да е избягал. Това обясняваше липсата на главата.
Дали бе възможно?
Трябваше да попита Корсис как е разбрал, че трупът е на баща му. Но за какво Вардан би прилагал толкова сложен план? За да се скрие от кредиторите си?
Писарят тръсна глава.
Ако искаше да не си плаща сметките, миникът просто трябваше да напусне Плиска. Нямаше нужда да оставя след себе си обезглавени трупове.