Теодора свика църковен събор и най-после, след повече от два века, обедини в едно иконоборци и иконопочитатели. Които не бяха съгласни с решенията на събора, просто изчезваха. След което императрицата започна безмилостно да преследва тези, които бяха участвали в погромите.
За щастие на Атанасий всички от отряда му, участвали в палежа на манастира, бяха или мъртви, или служеха далеч в чужбина. Той лично се погрижи монасите да замлъкнат завинаги.
„Много грехове тежат на съвестта ми, Господи! - прекръсти се за трети път византиецът. - Прости ми, ако можеш!“
Въпреки че никога не го обвини в нищо, Теодора му нямаше доверие. Високите постове, изгодните служби и влиянието все се изплъзваха между пръстите на Атанасий.
За щастие младият Михаил се оказа различен от майка си. Гуляеше по цяла нощ, подиграваше се на църквата, пръскаше невиждани суми за разточителни обеди и вечери, а влечението му към млади мъже го скара окончателно с Теодора.
Атанасий бързо се ориентира накъде духа вятърът. Скоро стана един от най-веселите компаньони на бъдещия император.
Една нощ, замаян от виното и думите на придворните си, Михаил закла логотета Теоктист и прати майка си в манастир. Часът на Атанасий удари отново.
Управлението на Михаил, когото зад гърба му наричаха Пияницата, бе неочаквано успешно в началото. Арабите бяха разбити, мъдрото решение на майка му да спре разкола даде своите плодове. Византия благоденстваше.
Младият император не забрави старите си приятели.
Атанасий бързо се издигна, задминавайки мнозина по-достойни от него, а накрая се озова в Плиска като логотет пратеник. Пост, който бе важен и доходен.
Но това не бе всичко.
Михаил бе пратил в България стария си сътрапезник със специална задача. Половината от нея вече бе изпълнена. Предстоеше най-важната част.
Атанасий откъсна поглед от иконата и се върна обратно при масата.
С прошка или без, щеше да постигне успех!
Отнякъде се разнесоха песнопения.
Климент и Винех се спогледаха и скочиха едновременно на крака.
Пред вратата бързо се събираше тълпа. Някои крещяха възбудено, други пееха ликуващо, хванати за ръце, тук-там започнаха сбивания. Войниците от гарнизона се опитваха да въдворят ред, но отвсякъде прииждаха нови и нови хора, които се включваха в навалицата.
Над всичко това, постепенно увеличавайки силата си, се носеше християнски химн. Последователите на Исус се бяха събрали и празнуваха покръстването на хана си.
Стражник с изкривен шлем и засъхнала кръв на бузата се добра до караулното и рапортува на Винех.
- Изпраща ме чигатът на Западната врата. Християните са организирали литийно шествие и искат да влязат в двореца. Освен вярващи, с тях има и много въоръжени мъже. Крещят, че най-после е дошло време да отмъстят за мъките си. Разрушили са едно светилище на Тангра. Ако колобарът не беше избягал, щяха да го убият. От околностите на Плиска прииждат все повече и повече християни. Казват, че искат да се помолят за чудото, пратено им от Господ, но сред тях има и много обикновени крадци и убийци. Успяхме да ги отблъснем и те тръгнаха насам.
- Има ли някакви заповеди?
- Все още не. Навсякъде цари хаос!
Винех свали шлема си и се почеса по главата. Писарят можеше да си представи какво става в главата на чигата. Почти същото се случваше и в неговата. Това, че Борис се бе покръстил толкова неочаквано, поставяше всички на изпитание. Едва ли последователите на Тангра, които бяха от старите български родове, заемащи постове във върховната власт, щяха да оставят богът им да бъде сменен просто ей така. Със сигурност щеше да има размирици, нищо чудно и гражданска война.
В предстоящия сблъсък всеки бързо щеше да определи на чия страна да застане. За себе си Климент нямаше съмнения. Религията не го вълнуваше особено. Щеше да остане верен на Борис.
Хора като Винех обаче бяха изправени пред сериозна дилема -дали да защитят хана или Тангра.
- Какво ще правиш? Ще затвориш ли вратите? - попита писарят, внезапно припомнил си олтара на Тангра в караулното.
Винех мълчаливо поклати глава. Чигатът бе стиснал челюсти, очите му бързо обхождаха събралото се множество, дланта му бе обгърнала дръжката на меча.
- Ако ги затворя, тълпата ще смаже най-предните. Ще се стигне до бой, който няма да можем да овладеем. Ще пратя вест на кавхана какво става тук, ако случайно не знае. Но подкрепленията ще се забавят. Християните ще се появят всеки момент.