Климент се ослуша. Химнът вече се чуваше съвсем ясно. Дори мнозинството пред вратата бе замлъкнало и се ослушваше. Всеки момент процесията щеше да пристигне.
- Какво смяташ да правиш тогава? - повтори въпроса си Климент. - И на чия страна си?
- Аз съм войник! В момента останалото няма значение. Трябва да разпръсна тълпата, да запазя реда и да заловя виновниците, ако има такива. След това ще реша на кой бог ще се моля.
Винех с твърди крачки излезе пред вратите, сложи ръце на кръста си и се огледа. Тълпата бе замлъкнала, но дори и Климент можеше да усети напрежението във въздуха. Тези, които не бяха успели да се доберат до края на улицата, се бяха качили на околните дървета и по покривите на къщите. Малкият площад пред вратата бе претъпкан с хора. Кордон войници препречваше входа. От няколко места в града се виеше пушек.
Като по команда главите на всички се обърнаха. Иззад един от ъглите, пеейки с пълно гърло, се показа началото на колона. Най-отпред, издигнал на дълъг прът широка квадратна икона с Исус и майка му Мария, крачеше свещеник облечен в дълга роба. Зад него, понесли дървени кръстове и запалени свещи, с разпуснати коси следваха останалите богомолци. От погледа на Климент не убягнаха извадените ножове и мечове, които стискаха или бяха втъкнали в коланите си някои от тях. Отстрани, зорко оглеждайки се, се движеха яки мъже с дебели дървени сопи в ръцете.
Всички пееха, вървейки без да бързат, под обедния пек, и бавно, но категорично се насочваха към портата. Макар и гъста, тълпата се отдръпна и направи път.
- Предатели! Византийски шпиони! - изкрещя някой.
Няколко души се хвърлиха към шествието, но бързо бяха усмирени от мъжете, охраняващи християните.
Най-накрая свещеникът и помощниците му стигнаха кордона войници. Мъжът издигна още по-високо, като знаме, иконата и изпика с ясен глас:
- Аз съм Прокопий, християнски проповедник! Дошли сме да поздравим хана за внезапното му присаждане в християнската вяра и заедно да отслужим хвалебствена литургия! Пуснете ни да минем! И мир вам!
Свещеникът направи кръстен знак.
Войниците насочиха копията си към него. Без да се страхува, той тръгна срещу тях.
- Не се страхувам от вас, неверници! - гласът на Прокопий се извиси високо. - Времето, в което избивахте християните, свърши! Сега дойде вашият ред!
Тълпата му отвърна с гневен рев. Към шествието полетяха предмети и камъни. Християните запяха още по-силно. Тези от тях, които бяха въоръжени, започнаха застрашително да размахват оръжията си.
- Тишина! - внезапно извика Винех и погледите на всички се приковаха в него. - Тишина!
Чигатът пристъпи напред, слънцето заблестя по желязната му броня.
- Хана го няма! А и дори да бе тук, не съм получил нареждания да пускам във Вътрешния град когото и да било! Моля ви да се разотидете мирно и тихо по домовете си!
С намръщено лице, стиснал пръта с иконата, Прокопий тръгна напред. Шествието се люшна след него. Войниците заотстъпваха, плахо споглеждайки се един друг какво да предприемат.
- Тръгнете си мирно и тихо! След това можем да обсъдим всичко на спокойствие! - извика Винех.
- Анатема! Анатема за теб, невернико! За теб и за всеки, който тръгне срещу Христа! Бога на нашия хан! Анатема! -провикна се свещеникът и продължи да върви напред.
Винех извади меча си, вдигна го над главата си и извика с твърд глас, така че всички да го чуят:
- Арестувайте свещеника! Разпръснете тълпата! Изпълнете заповедите на хана! Който не се подчини, да бъде посечен!
Получили ясна заповед, войниците се втурнаха напред. Неколцина от тях светкавично обградиха изумения Прокопий и го изтеглиха зад гърбовете на другарите си. Сипейки проклятия и клетви, свещеникът изпусна пръта с иконата, която падна в прахта и скоро се оказа под краката на тълпата.
Удряйки с тъпото на копията си, стражниците се опитаха да разчистят улицата, но насъбралите се хора бяха толкова много, че те бързо развалиха строя си, а редиците им се разпръснаха. Помогна им тълпата, по-голямата част от която бе настроена враждебно към християните.
- Ако не овладеем положението колкото се може по-бързо, ще има убити - мрачно каза Винех на застаналия до него писар .
С пребледняло лице Климент гледаше ставащото пред портата и се питаше какво ли предстои. Най-вероятно нищо добро.
Атакувани от всички страни, редиците на християните се огънаха. Шествието се разпадна и участниците в него хукнаха с викове по страничните улички. Останалите се втурнаха да ги преследват, крещейки заплахи и обвинения.