Климент кимна. Гласът на Дукум го застигна на вратата: „Както вече казах, Борис се връща тази вечер. Великият съвет е свикан за утре сутринта. Ти също трябва да присъстваш. Шун ще отправи официално обвиненията си към теб, че си станал причина за смъртта на сина му!“.
6
Неуязвимия внимателно наблюдаваше минаващите покрай него велики боили. Лицето му бе безизразно, макар вътрешно да кипеше от гняв.
Не бе успял да открие това, което търсеше! А бе сигурен, че е толкова близо! Нощта се бе изнизала неусетно, а отговорът все така му се изплъзваше.
Неуязвимия кимна на някого от членовете на Великия съвет и се подпря на стената. Съвсем скоро щеше да ги използва за своите собствени цели. Не бе извървял напразно този дълъг път. Неуспехът през нощта всъщност го приближаваше с една стъпка напред към успеха. Вече знаеше къде не трябва да търси. Трябваше му нов план!
Неуязвимия изпъна яките си рамене и се оттласна от стената.
Крайно време бе да посети Атанасий! Той също криеше тайни.
Климент приседна на една от пейките близо до вратата на Дукум. Избърса с длан челото си и усети как му се завива свят. Не бе ял нищо от сутринта. По-лоши бяха новините, които Дукум му съобщи. Покръстването на Борис предизвикваше вълнения, хана го нямаше, за да овладее положението, писарят щеше да отговаря на обвинение, отправено му от член на Великия съвет. За капак му бяха възложили задача, която щеше да го въвлече против волята му в религиозните борби, а разследването, с което се занимаваше, се бе оказало безсмислено.
Колкото и уверен да бе кавханът, че ще успее да се справи с положението, Климент бе видял със собствените си очи какво се случва в Плиска. Бе сигурен, че в този момент на много места из града вече се събират хора, готови да защитят Христос или Тангра.
Дукум ясно бе казал на чия страна ще застане в този сблъсък, но малцина от великите боили щяха да последват примера му. Борис можеше да разчита само на славянските князе, както и на още двама-трима от по-старите приятели на баща си.
„Ами аз? - запита се писарят. - Аз на чия страна съм?“
За него изборът бе ясен и неизбежен - трябваше да подкрепи хана, каквото и да се случи.
Но седнал на пейката, загледан в тичащите напред-назад слуги и облечените в тежки стоманени ризници войници, писарят за първи път си даде сметка, че всъщност не знае кого предпочита Тангра или Христос. Досега не бе отдавал голямо значение на религията, вярвайки, че там, на небето, има някой, който следи за делата му, без да се пита кой точно е той. Прекараните в Константинопол дни и решението на Борис го караха да избере Христос, но някъде дълбоко в душата му един настоятелен глас му казваше да не се отрича с лека ръка от Бога на предците си.
Писарят поклати глава и се изправи. Не бе време да решава подобни въпроси. Имаше задача за вършене.
Климент се обърна и носен от дългите си крака, бързо се отправи към центъра на Вътрешния град, където бе нападнатият храм на Тангра. Предпочиташе да приключи колкото се може по-бързо с този въпрос, след което да отиде някъде да вечеря и да пие, докато забрави всичките си проблеми.
„Може би във виното ще намеря отговор на въпросите си?“ мрачно си помисли той, докато бързаше из коридорите на замъка.
Не му отне много време да стигне до храма.
Спокойствието бе напуснало високите бели стени в центъра на красивата зелена градина.
Войници с копия, наредени около оградата зорко се оглеждаха. Облечени в бели туники мъже с намръщени лица влизаха и излизаха от светилището, като ръкомахаха и говореха оживено. Майстори с потъмнели от умора очи, понесли торби с инструменти или парчета мрамор, бавно прекосяваха двора.
Климент приближи до началника на гарнизона, представи се, каза по каква задача е пратен и скоро бе допуснат в храма. Никога не бе пристъпвал вратите на светилището, затова се огледа с интерес.