- Защо?
Колобарът се усмихна.
- Защото нямаме нищо скрито. Всичко в този храм, включително и библиотеката му, е на разположение на всеки, който желае да чете или да търси каквото поиска. Под олтара няма нищо. Нито под изкъртените плочи в стаите.
- Но кой? И защо? Какво е търсил? - попита Климент.
Баян се усмихна.
- Дукум не те ли прати да разбереш точно това? - отговори колобарът и писарят усети как се изчервява.
- Мъжете в храма казаха, че може да са били християните. Или да е провокация. Времената са несигурни. Всеки би могъл да използва положението, за да извлече от него някаква полза -започна предпазливо Климент. - Великият съвет е разделен. Българските родове са срещу славяните. Вероятно ще се обърнат и срещу хана. Византийските войски са в Маркели, хана го няма. Император Михаил Ронгове би имал интерес от религиозна война в България. Лесно биха могли да ни подчинят, докато се избиваме помежду си. Фотий е пуснал „Архангелите“ си на свобода. Нищо чудно това да е дело на някой от тях.
- Ах, да, Фотий! - Баян се усмихна - Философът, който стана патриарх за една нощ! Ученият, който намери Бога по заповед на императора. Духовният пастир, отлъчен от папата.
- Не подценявайте Фотий! Той е опасен противник.
- Не го подценявам! - каза сериозно шаманът. - Мислих вече за това, което казваш. Но не мисля, че са били християните. Или „Архангелите“ на Фотий.
- Защо?
- Защото този, който е претърсвал, го е правил много старателно. Ако целта бе да се поругае светилището, да се предизвика скандал, бе достатъчно да се събори олтарът, да се строшат символите. Този, който е идвал тук, се е постарал много повече. Той наистина е търсил нещо и е искал да го намери! И е бил достатъчно силен, за да се противопостави на целия този храм. - Баян замълча. - Бил е силен мъж. Силен мъж, който търси нещо.
- Но какво? - попита нетърпеливо писарят.
- Нямам представа! - стисна ръката му колобарът. - Но Тангра крие тайни. Велики тайни!
Климент прекара остатъка от деня, разпитвайки останалите служители на храма, но не научи нищо повече. Дупките под олтара бяха запълнени и внимателно покрити, плочите на пода - преметени и лъснати, изпочупените парчета - изкусно залепени. Библиотеката бе подредена, свитъците - поставени на местата им, и само очуканите ръбове на кожените кутии и липсващите закопчалки на раклите подсказваха, че нещо не е както трябва.
Въпреки това Климент не се предаде лесно. Внимателно огледа всички помещения, наведе се над дупките под олтара, преди да бъдат запълнени, внимателно огледа и прочете някои от разхвърляните по пода свитъци.
Не намери нищо, което да му помогне да открие кой е бил нападателят или какво е търсил. Единственият резултат от проучването му бе да се съгласи с извода на Баян - това едва ли бе провокация.
Ако някой искаше да противопостави християни на тангристи, не би пропуснал да остави ясен знак кой е виновен за погрома в храма. Няколко кръста, надраскани по стените, ясно биха показали къде трябва да се търсят извършителите. Но колкото и да се стараеше, Климент не можа да открие нищо такова. Символът на храма, знакът на Тангра, божественото IYI, също стоеше непокътнат.
Шестима души бяха необходими, за да наместят дебелата каменна плоча на олтара.
„Що за човек е бил този, който го е съборил на земята?“ запита се Климент, потръпвайки при мисълта за животинската сила, която би трябвало да притежава осквернителят на храма.
След като огледа навсякъде и говори с всеки от присъстващите, Климент разбра, че няма да научи нищо повече. Разрешението на загадката не бе тук. Или просто му се изплъзваше.
Корсис бе задрямал в караулното на двореца, но продължаваше да стиска меча си в ръка. Младежът скочи при побутването на Климент и без да се оплаква, последва писаря из лабиринтите на Вътрешния град.
Бе се стъмнило, но улиците бяха ярко осветени от закачените на високи прътове факли. Личната гвардия на Борис бе сменила редовната войска, няколко пъти Климент и придружителят му бяха спирани за проверка.
Дукум не искаше да се излага на никакъв риск.
Въпреки това Климент усети стаеното напрежение. По ъглите се събираха тъмни сенки, които бързо изчезваха, щом се зададеше военен патрул. Слуги, боили и багаини притичваха от къща в къща зад гърба на отминалите стражници. Прозорците на къщите светеха, всички обсъждаха последните новини и покръстването на хана, някои сигурно заговорничеха.
Два пъти Климент и Корсис срещнаха групи от ликуващи славяни, пеещи християнски песни и отправящи обиди към Тангра. За щастие те бързо бяха разпръсвани от конните патрули, а водачите им арестувани.