Решил, че не би могъл да вечеря спокойно в подобна обстановка, Климент поведе спътника си през Северната врата и двамата излязоха във Външния град.
Тук положението бе различно. Улиците бяха тъмни, войниците по-малко. Повечето жители се бяха прибрали по къщите си и залостили здраво вратите, изчакваха да видят какво ще произлезе от цялата тази бъркотия.
Климент и Корсис дълго трябваше да обикалят, докато намерят отворена странноприемница, в която да вечерят.
Помещението бе тясно, схлупено и зле осветено. По пода се търкаляше мръсна слама, миришеше на пържено и прокиснала бира. Едър кръчмар с мръсна кожена престилка им сервира намръщено вино, хляб и печено, което се оказа изненадващо вкусно.
„Наистина здраво съм прегладнял, щом ми харесва яденето в тази дупка“ помисли си Климент, докато си поръчваше втора порция. Срещу него, седнал с гръб към стената, Корсис се хранеше бавно, без да изпуска помещението от поглед. Младежът изглеждаше мрачен, унил и уморен.
- Какво ще стане сега? - Корсис неочаквано зададе на глас въпроса, който се въртеше в главата на Климент през целия ден.
- Какво ще стане? - вдигна рамене писарят. - Само боговете могат да отговорят на този въпрос. Но едва ли ще е нещо хубаво.
- Какво ще правя без баща ми? Как ще живея? - Корсис явно бе имал предвид собствената си съдба, а не бъднините на държавата. Младежът се бе свил на стола си и въпреки меча и кинжалите си изглеждаше като уплашено дете.
- Какво ще стане с мен сега? - отново попита той.
Климент се пресегна през масата и потупа ръката на спътника си.
- Не се тревожи! Ще се оправиш! Аз ще ти помогна!
- Той толкова ми липсва! Може да не беше добър баща, но беше прекрасен учител. А сега го няма. - Очите на момчето се навлажниха. - Господарю, ще хванете убиеца му, нали?
Климент не знаеше какво да отговори. Дукум му бе заповядал да прекрати разследването, но как може да разочарова, младия мъж пред себе си, който неочаквано бе разбрал, че е останал самичък в целия свят.
- Ще го заловя! - каза твърдо писарят. - А ти ще ми помогнеш!
Очите на младежа грейнаха.
- Какво ще предприемем?
- Първо отново трябва да прехвърлим всичко. Отговорът се крие някъде в миналото на Вардан. Някаква случка, дума, произшествие, които са довели до смъртта му. Помисли отново! Помисли за тези, които не са го обичали. Нещо, заради което са искали да го убият по този жесток начин. Трябва да разберем защо убиецът е нападнал миника. Открием ли мотива, нататък ще е значително по-лесно.
- Цял ден не спирам да мисля по този въпрос, но нищо не ми идва на ум. Той не се караше с хората. Твърдеше, че като млад е участвал в много битки, които са му достатъчни за цял живот. Пиеше и разказваше за подвизите си. Как е убил прочутия майстор на меча Флавий Тракиеца, след което пак и пак, докато събеседниците, му не избягваха или не заспиваха от досада. Но едва ли някой би го обезглавил за това.
Климент кимна.
- Може би е било нещо друго. Как се държеше баща ти напоследък? Да е станал по-потаен или замислен? Имаше ли някаква промяна в поведението му?
Корсис поклати глава.
- Може би Вардан е видял или чул нещо, което не е трябвало. По кръчмите често се събират всякакви хора, виното развързва езиците. Лесно е да се изтърве нещо, за което после да съжаляваш. Може Вардан дори да не е осъзнал какво е чул или видял.
- И да е имало нещо такова, нищо не ми е казал. Не се държеше притеснено или така, сякаш знае нечия тайна - раменете на Корсис увиснаха. - Няма надежда, нали? Няма да го заловим.
Климент убедено поклати глава.
- Ще го хванем! Ще пипнем убиеца на баща ти! Двамата заедно! Каквото и да ни струва! Давам ти думата си!
Младежът хвърли неуверен поглед на писаря и започна да чопли месото в чинията си. Климент въздъхна, чудейки се как още да ободри Корсис, когато някой грубо го удари по рамото.
Над него се бе надвесил едър, як мъж, с почерняла от пот висока кожена шапка, набраздено от белези лице и пиянски поглед в очите.
- Какво толкова си шушукате вие двамата в ъгъла?! - попита той и се подпря на масата, за да запази равновесие. Дъхът му миришеше на вкиснало и гнило. - Почтените хора не се спотайват като вас! - мъжът ги изгледа с кръвясалите си очи. - Не носите символите на Тангра. Явно сте от ония, които принудиха хана да се покръсти! Мръсни християни! Смърт за вас, долни заговорници!
- Успокойте се! Климент вдигна помирително ръце и се опита да се изправи. - Просто двамата с приятеля ми вечеряме. Не заговорничим за нищо...