- Какво имаш против християните? - от една от масите се бяха надигнали трима мрачни мъже с дълги бради и затъкнати в поясите малки брадви. - Достатъчно изтърпяхме от такива като теб!
Мъжът от масата на Климент се облиза, присви тъмните си очи и бързо извади от пояса си дълъг крив нож.
- Много смели станахте изведнъж, византийски предатели! -злобно се изхили мъжът. - Няма какво да ме заплашвате! Нали вашият Бог е против насилието! Страхливи баби такива!
- Има и някой изключения - отговори му един от брадатите и извади брадвата си от пояса.
Останалите посетители също наскачаха от местата си.
Внезапно в помещението нахлуха двама високи почти до тавана, облечени с черни дрехи мъже. И двамата носеха в ръцете си дебели дъбови тояги. Без да каже и дума, единият се приближи до мъжа, стоящ до Климент, и силно го удари с палката си по главата. След което светкавично скочи към съседната маса, където заедно с другаря си укротиха с останалите трима скандалджии.
- Няма да търпя насилие и обиди в кръчмата ми! - силно извика собственикът и също пристъпи напред, извадил къс двуостър меч. Биячите застанаха от двете му страни, въртейки дървените си палки, и заоглеждаха останалите посетители. -Успокойте се и за всеки ще има по чаша безплатна бира.
Хвърляйки мрачни погледи и мърморейки, посетителите седнаха по местата си. Кръчмарят се зае да разнася пълните чаши, докато двамата му биячи изнасяха телата на изпадналите в безсъзнание мъже.
Климент сръчка Корсис с лакът, хвърли една сребърна монета на масата и двамата побързаха да си тръгнат.
Нощният хлад ги обгърна като милувка. Писарят пое дълбоко въздух и се опита да успокои бясно препускащото си сърце. Макар професията му да го бе пращала на редица опасни места, мразеше физическото насилие и се изпотяваше всеки път, когато станеше обект на нападение. Предпочиташе да решава споровете в диалог и с логични доводи, а не с оръжие или юмруци.
Писарят изправи гърба си и тръгна с широка крачка, следван от Корсис. Беше крайно време да се прибере вкъщи и да обмисли как да се държи утре пред Великия съвет. Обвинението, което му бе отправил Шун, бе изключително сериозно. Ако не успееше да се защити, го очакваше смърт. Дори това, че е багаин и храненик на хана, нямаше да го спаси, ако вината му се докажеше.
Бяха изминали едва няколко крачки, когато от една от страничните улички изскочиха двама души. В първия момент Климент реши, че скандалджиите от кръчмата са ги последвали, но като видя извадените мечове и суровия блясък в очите им, разбра, че греши.
- Какво искате?! Аз съм писарят на хана! - извика Климент с изтънял глас, опитвайки се да стресне нападателите. - Посегателството срещу мен е държавна измяна!
Без да обръщат внимание на думите му, нападателите се хвърлиха едновременно напред. Мечовете им проблеснаха за миг под пълната луна, преди да се насочат към писаря.
Климент отскочи, издърпа меча си и парира удара на единия от убийците. Можеше и да не обича схватките, но нямаше да се остави да го заколят като пиле в някоя тъмна уличка.
Внезапно покрай него се стрелна нечия сянка, стомана се удари в стомана, единият нападател безмълвно се свлече на земята. Корсис бе посякъл противника си с един удар.
Мъжът срещу писаря видя какво стана с другаря му и бавно заотстъпва назад, без да изпуска от поглед двамата си противници. Неочаквано ситуацията се бе обърнала срещу него. Изненадата от нападението не бе успяла, другарят му лежеше мъртъв на земята.
Без да каже и дума, Корсис застана пред писаря и вдигна меча високо пад главата си с насочено напред острие. Наклони тялото си назад, десният му крак се изнесе напред, левият служеше за опора. „Никога досега не съм виждал някой да се бие така! Знае ли въобще това момче какво прави?! Трябва да му помогна!“ - помисли си Климент.
Същата мисъл, изглежда, мина и през главата на убиеца. Той изсумтя презрително, хвана меча си с две ръце, изнесен отстрани на гърдите, и се хвърли в атака.
Корсис изчака нападателят да се приближи достатъчно, след което, без да прави и стъпка, прехвърли тежестта си от задния на предния си крак. Тялото му светкавично се наклони напред, мечът му се спусна и се вряза меко в гърдите на убиеца.
В очите на нападателя проблесна учудване, от гърлото му се откъсна кратък вопъл и той се свлече в краката на младежа.
Корсис избърса меча си в малко ленено парцалче, прибра го в ножницата и се наведе над трупа. Пребърка джобовете му, но нищо не намери в тях.
- Професионални убийци - обяви той. - Няма как да разберем кои са и кой ги изпраща. Някой сериозно ви се е ядосал!