- Никога не бях виждал някой да се бие така - бързо, елегантно и смъртоносно - задъхано каза Климент. - Спаси ми живота! Ще направя всичко, което поискаш, за теб!
- Намерете убиеца на баща ми! - тихо каза Корсис и отново се превърна в малкото уплашено момче, което бе доскоро. -Вардан ме научи да се бия така. Ако не беше той, сега и двамата щяхме да сме мъртви. Трябва да благодарите на него, не на мен.
7
- Кой е владетелят на тази страна! - гласът на Борис кънтеше под каменния купол на тронната зала.
Свели глави, подредени в полукръг, пред него седяха дванайсетте членове на Великия съвет. Тежки златни огърлици, показващи ранга им, лежаха на гърдите на боилите. Рубинени и изумрудени камъни проблясваха по пръстените, ръцете на повечето бяха окичени с гривни. Членовете на съвета бяха облечени във фини кожени дрехи, обшити с цветни ширити. Наметнати със зелени, сини и кафяви наметала, поръбени с пух, боилите не смееха да погледнат хана в очите.
- Аз съм господарят! Ще правите каквото аз искам! - гневният глас на хана изпълни помещението, карайки всички да потръпнат.
Свит зад стола на Дукум, коленичил на пода, без да смее да вдигне глава, Климент усещаше как яростта на Борис се разпалва, сгъстява въздуха около него, пречи му да диша и облива с тежки капки пот по превития му гръб.
Облечен в тежка златоткана роба, наметнат с пурпурен плащ и увенчан със златна корона, ханът бе самото въплъщение на царствения гняв. Деликатното му иначе лице сега бе изкривено от ярост, ръката му стискаше с всичка сила ръкохватката на меча, дълбоките му черни очи се забиваха като свредели в насядалите срещу него боили.
А всичко бе започнало толкова добре.
Седнал на високия си златен трон пред бронзовия лъв, ханът бе обявил, че е постигнал мир с Византия. Новината бе посрещната с радост, по лицата на мнозина се изписа облекчение. Сушата и гладът бездруго бяха изтормозили страната, за да могат да си позволят война с Византия. Още повече че последните две войни, с далеч по-слаби противници, бяха завършили катастрофално.
Новината наистина бе добра и бурните възгласи и ръкопляскания не стихваха дълго. С усмивка на уста Борис им разказа как се наложило да препуска през нощта, как нямало коне за смяна на всички от ескорта му и как накрая пристигнал с малка група в лагера на Михаил.
Силен смях и взаимни потупвания по гърбовете предизвика разказът на хана как войниците на пост през византийския лагер отказали да повярват, че е българският хан, и му се наложило да ги прескача с коня си.
- Беше рискован момент - усмихна се Борис. - Ако бяха решили да ме спрат, лесно можеха да го направят. И сега нямаше да съм тук пред вас.
От погледа на Климент не убягна, че докато разказваше за рискованото си проникване във византийския лагер и скока си, Борис внимателно наблюдаваше лицата на присъстващите. Ханът очевидно знаеше за настроенията в столицата и зорко следеше дали някой няма да съжали, че ромейските стрели не са го покосили.
От мястото си зад Дукум Климент не можа да види лицата на останалите. Самият Борис продължи да разказва и да се усмихва, все едно не се е случило нищо особено.
Накрая ханът млъкна.
В залата настана мъртвешка тишина.
Макар да бе разказал подробно за сключения договор, Борис не бе отговорил на въпроса, от който най-много се интересуваха всички - покръстил ли се е или не.
Четиримата славяни в съвета час по час поглеждаха към водача си Склавун, очаквайки да вземе инициативата в свои ръце. Самият Склавун, довчера самоуверен и щастлив от новината за покръстването на владетеля, сега не смееше да погледне Борис в очите.
Останалите членове на съвета също започнаха да се въртят неспокойно, чудейки се как да засегнат темата. Не бе прието владетелят да се пита за такива неща, но, от друга страна, постъпката на Борис бе от изключителна важност и касаеше всички.
Накрая най-възрастният в съвета, побелелият, но все още пъргав Кормесий се изкашля предпазливо, показвайки, че иска да вземе думата. Всички погледи веднага се насочиха към него.
- Бих искал да попитам и мисля, че всички ще се присъединят към думите ми - започна предпазливо Кормесий, докато други те кимаха в знак на съгласие. Бихме искали да попитаме при какви допълнителни условия бе сключен договорът? Носят се различни слухове и бихме искали... - боилът остави думите му да увиснат във въздуха.
- Всички условия по договора ви бяха съобщени! - студено каза Борис. От предишното му веселие не бе останало и помен.