- Но ние чухме друго - не се предаваше Кормесий. - Чухме, че ханът се е покръстил, приемайки за своя вярата на варварите ромеи и сменяйки Тангра с Христос!
Лицето на Борис потъмня.
- И какво, ако е така? - попита той.
- Бихме искали да знаем дали е вярно и ако е вярно, кой е дал право на хана за това - войнствено попита Иратаис от рода Вокил и се огледа за подкрепа. Великият съвет трябва да бъде уведомен за това, което се е случило във византийския лагер!
Групичката около него се разшумя одобрително.
- Крайно време е всички, не само ханът, да приемем истинския Бог Исус Христос! - реши да се включи Склавун и скочи на крака. - Ако ханът се е покръстил, значи такава е волята Божия и не е твоя работа да се месиш, Иратаис!
- Не е ли?! - великият боил се обърна към славянина, който много по-лесно можеше да стане мишена на гнева му. Ханът не може да сменя бога си просто хей така! Иратаис щракна с пръсти. - Без ние дори да знаем!
- И защо да не може?! - не се даваше Склавун. - Нима Бог не говори еднакво на всички? Ако Неговото слово е проникнало в душата на хана, кои сме ние, че да му се противопоставяме!
- Не се забравяй, Склавуне! - боилът Вардас също се бе изправил и хвърляше гневни погледи към славянина. Масивните златни гривни по ръцете му силно издрънчаха. - Покръстването на владетеля не може да стане по негова прищявка. Това е държавна политика! А що се отнася до вас, славяните, всички много добре знаем защо искате ханът да стане християнин! Така кликата ви, чието място е на полето, а не в тази зала, ще укрепне и ще придобие мощ!
- Не смей да ми говориш така! Ние сме членове на съвета също като вас, независимо дали ти харесва или не. - Лицето на Склавун почервеня, ръцете му се свиха в юмруци. - Ако нас ни нямаше, мнозина от вас днес нямаше да стоят в тази зала. А костите ви щяха да се белеят по полето, на което толкова много искаш да ни пратиш!
- За разлика от вашите, нали? Много бързо щяхте да се спогодите с вашите приятели византийците. Нали и те са християни като вас?! - не се даваше Вардас.
- Наричаш ни предатели? Нас, които довчера трябваше да се крием, за да се молим на Бога, който почитаме?!
- Вие сте виновни за покръстването на хана! - без да може повече да сдържа гнева си, се развика Иратаис. Вие сте го оплели с гнусните си християнски козни и сега той предава бога на предците си заради някакъв Христос!
- Не някакъв, а синът Божи! - не отстъпваше Склавун и останалите славяни завикаха и заразмахваха ръце в подкрепа на водача си. - Синът Божи, който е умрял и заради теб, невернико, на кръста! За да спаси душата ти, която иначе ще бъде обречена на вечни мъки и смърт!
- Ти внимавай също да не умреш съвсем скоро! - отговори му Иратаис и инстинктивно посегна към кръста си, където трябваше да виси мечът му. За щастие там нямаше оръжие. На всички освен на хана бе забранено да участват в съвета въоръжени.
Славяните наскачаха и заобиколиха Склавун, за да го предпазят. Останалите боили застанаха зад Иратаис.
Седнал на трона, с почерняло от гняв лице, Борис наблюдаваше каращите се групи пред себе си. Дукум се въртеше неспокойно на мястото си, без да знае какво точно да предприеме.
Разтревожен от виковете в залата, чигатът, отговарящ за охраната, отвори вратата, за да провери какво става. Борис му махна с ръка, че всичко е наред.
- Ние така и не разбрахме - успя да надвика гълчавата Кормесий. - Така и не успяхме да разберем покръстил ли се ханът или не.
Караницата постепенно утихна. Всички млъкнаха и загледаха с очакване Борис.
Климент ясно виждаше разделението във Великия съвет. От едната страна, предвождани от Склавун, бяха славяните християни дебелият Пацик, винаги намусеният Кордил и набожният Силвестър. Срещу тях, водени от Иратаис, свъсили гневно чела над черните си вежди, стояха натрупалият напоследък големи богатства слаб като вейка Вардас, набитият, издигнал се бързо Шун, яките като скали, сдобили се с репутацията на опасни воини и добри военачалници Изот и Вихтун. Алем и Курт, и двамата страхливи и нерешителни, щяха да подкрепят този, който надделееше в спора.
С кого бе старият Кормесий, засега не бе ясно.
Ханът бавно се наведе напред на трона си и изгледа всички един по един. Погледът му се задържа за миг дори на Климент.
- Да! - Ханът стана, разкрачи се и сложи ръцете си от двете страни на кръста. - Да! Покръстих се! Както ще се покръстите и вие!
В залата настана суматоха.
Славяните радостно викаха.
Останалите крещяха гневно.
Силвестър коленичи и започна да нарежда благодарствена молитва. Някой го блъсна и той се претърколи настрани. С изкривена златна огърлица на раменете, Изот се опитваше да докопа Склавун за гърлото. Нечие наметало се търкаляше на земята. Напрегнат, Дукум бе готов да скочи и да защити владетеля, ако се наложи. Алем и Курт се озъртаха уплашено. Кормесий гледаше ту хана, ту останалите.